Блог. бг :: Руската федерация - правоприемник и духовно-нравствен наследник на СССР

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

06.03.2015 11:36 - Руската федерация - правоприемник и духовно-нравствен наследник на СССР

Автор: ravramov Категория: Новини

Прочетен: 1628 Коментари: 0 Гласове:

Леонид Решетников – директор на Руския институт за стратегически изследвания Формално през 1991 г. съветската власт падна, но нова държава в пълен смисъл засега не се е състояла. Ако в социално-икономическата област стават коренни промени, то в менталната и духовната област, в мирогледа си ние с единия, а понякога и с двата крака сме все още в Съветския съюз. Оттам са родом и олигарсите, и политиците, и килърите, и корупционерите, и болшинството от нашия народ. И не толкова защото в СССР са преминали младежките им, а даже и зрелите им години, колкото затова, че много малко хора са направили дълбока преценка на всичко това, което преживя нашата родина. Може да се каже, че Руската федерация съществува в условията на продължаващо гниене на съветската власт, на съветизма. Значително задълбочава този неприятен във всички отношения процес либерализмът, получил широко разпространение в образованата част от обществото. Либерализмът е абсолютно чужда на руския дух идеология, която като заразен бацил разяжда организма на нашата нация. Либерализмът и комунизмът са близки в едно – в твърдо неприемане на християнството, особено на православното, като духовен стожер на държава, нация, народ. Оттам и неприемането на историческата Русия, традициите, народната култура. Не може да се каже, че ръководството на Руската федерация от последните дванадесет години е атакувано непосредствено за неговия стремеж да се върне към изворите, към историческата Русия. Още повече, че такъв стремеж особено не се и забелязва. Ф.М. Достоевски в „Дневници на писателя” отбелязва: „Руски и православен са думи-синоними, руснакът без православието е боклук, а не човек”. Страшна фраза, но точна и колкото и горчиво е да се признава, в много неща характеризира идейно-нравственото състояние на нашето общество. Заедно с комунистическия и либералния път на развитие еднакво лъжлив и безизходен е пътят на така наречения „руски национализъм”, който по същество представлява хибрид между езичеството и национал-социализма, оцветени в „Руски тонове”. Определени сили, враждебни към нашата страна, отдавна са разбрали, че такъв „руски национализъм” в ръцете на опитни провокатори може да бъде смъртно опасен. На нашите младежи се натрапват за подражание носители на абсолютно враждебна на Русия идеология. Фашизмът е също така богоборческа идея, внесена от Запад, както и марксизмът. Видният руски военен историк А. Керсновски, намирайки се в емиграция, пише: „Кога най-после ще разберем, че чуждите националисти, били те испански белогвардейци, френски „огнени кръстове”, немски наци и италиански фашисти, са също такива врагове на нашата родина, както и преследваните от тях комунисти?” Именно от това се възползват враговете на Русия и Православието, опитващи се да разсипят нашата страна с помощта както на левите, така и на десните радикали. Руският национализъм може да бъде благотворен само тогава, когато е част от държавната православна идеология. В този случай неговото предназначение е да пази Светата Рус в душата и да носи светлината на Христос на другите народи. Когато разбирането за тази мисия не е същността на руския държавен национализъм, той става местен и като правило се изражда във фашизъм. Русия може да бъде само империя, иначе ще загине като цивилизация. Ние, руснаците, сме имперски народ и носим пред Бога отговорност за народите, които са живели и живеят заедно с нас. Всеки, който говори за образуването на т.нар. „Руска република”, за отделянето на каквито и да е територии от Русия, е волен или неволен враг на руската държавност. Обаче тук трябва ясно да определим какво разбираме по думата „империя”. Думата „империя” носи в себе си преди всичко духовен смисъл. Империята в руските разбирания е конгломерат от различни народи, различни един от друг по език и вяра, но признаващи четирите скрепяващи основи: един държавен управник, държавообразуваща нация, държавообразуваща вяра и единство на територията. В Руската империя всички народи са равни пред Бога, царя и закона. Всичко това, взето заедно, създава особената руска православна цивилизация. През 1917 г. ние се отрекохме от своя предначертан от Бога път, тръгнахме след чужди фетиши за свобода, разрушихме империята и от нас се отвърнаха всички живеещи в нея народи. Ние сами станахме духовна колония на безбожните сили. Щом руският народ се съгласи да постави земното по-високо от небесното, Русия изчезна като държава и цивилизация. Руската империя и Съветският съюз имат в определена степен териториална приемственост, но в духовно-нравствено отношение между тях има огромно несъответствие. Нещо повече – те са антиподи. За съжаление днешната Руска федерация също и досега е не само правоприемник на СССР, но в много отношения духовно-нравствен наследник. А това означава, че докато не се върнем към своите извори, ние не сме се върнали в Русия. Това връщане е възможно само тогава, когато в центъра на вниманието поставим Божието дело, а не интересите на бизнеса, политическите партии и политическите лидери. Русия е обречена или да загине, или отново да стане империя. Не за да може насилствено да властва и да заповядва на чуждите народи, а за да противостои на световната лъжеимперия, която се стреми да покори целия свят, да ни натрапи антихристиянските лъжеценности, които вече са погубили някога християнската Европа. Ние виждаме как духовният агресор води безпощадна война с държавите, народите на които не искат да се откажат от християнските ценности. В създаващия се нов „демократичен” концлагер не може да има място за християнството. Затова нас също с всички сили се стараят да ни заставят да се отречем от Христа, от Църквата, от семейството, за да може после да ни завлекат, да ни вградят в западния глобален „рай”, който в действителност е истински ад. Само Православната империя, съединяваща у себе си волята на всички вярващи в Единия Бог народи, може да спре настъплението на този световен концлагер… Из книгата „Да се върнем в Русия”, Леонид Решетников, 2013 г.

Нагоре