Блог. бг :: Основни на българизма

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

12.12.2015 09:54 - Основни на българизма

Автор: ravramov Категория: Новини

Прочетен: 2030 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 19.12.2021 21:57

ОСНОВИ НА БЪЛГАРИЗМА

Още в първите години след Освобождението, политическото управление и образованието попадат в ръцете на масони. А основното в масонските философии от различен тип е премахването на нациите и религиите, и претопяването им в една обща маса – лесно управляема и без родова памет.
Защо в учебниците не учим, че на карта от 4 век пише „България”? Има достатъчно неоспорими доказателства, че българите не са се появили в края на седми век от далечния Изток, за да се заселят край Дунава. Българите винаги са живеели по земите на днешна България, но са били изтласквани в определени периоди и са водили войни за отвоюване на своите земи. Това е ставало далече преди тази култова 681 г., която продължаваме да тачим като година на образуване на българската народност и нация. Описания на българите на юг от Дунав и на Запад от Черно море има предостатъчно. Но казионните, обслужващи небългарски интереси „учени” ги прескачат упорито вече сто и двайсет години след Освобождението. Ето една кулминация на доказателствата, че мизите са едновремешните българи – картата на свети Йероним от 4 век, съставена по данни на Евсевий Кесарийски (270 – 338 г.), бащата на църковната история, и отразяваща Балканския полуостров от това време. На тази карта е изобразена днешната българска територия на юг от Дунава и върху тази територия пише: “Moesia haec & Vulgaria” („Мизия е тук и България”). Днес картата се съхранява в Британския музей и е включена в ръкопис на св. Йероним. Издадена е от Конрад Милер през 1895 г. Докога ще ни натрапват лъжовната дата 681 г. за начало на България? Днес официално за начало на българската народност и държавност се смята годината 681 г. това е фалшификация, която трябва да бъде опровергана от всички историци и изследователи, които претендират да носят българско име и имат българска кръв. Ето и други свидетелства, че българите са били познати за хронистите и политиците на Рим и Константинопол далече преди 7 век: Блазиус Клайнер, францискански монах, автор на „История на България”, през 1761 г. описва „многобройни нахлувания на Българите в Европа”, като започва от 373 г., когато заедно с хуните нападали „Мизия, Унгария и Сирмиум”. В края на пети век – към 480 г., гръцки и латински хронисти пишат за българите като за разположен в днешните ни земи народ. Иоан Антиохийски описва как император Зенон (479-491 г.) „се видял принуден да влезе в съюз с така наречените българи”. Енодий, епископ на Тичина, описва през 507 г. българите така: „Това е народът, който преди тебе имаше всичко, което е пожелавал…”. Византиецът Теофан пише летопис, обхващащ периода от 284 г. до 813 г. В разказите за 5 век той неведнъж споменава за българите, и то като население, живеещо в днешните ни земи. Комес Марцелин, съвременник на битка между ромеи и българи, пише през 499 г. за сражение в Тракия между българи и императорски войски, завършило с поражение за ромеите. При основаването на Архиепископията Първа Юстиниана – през 541 г., от текста на Никифор Григора става ясно, че Македония и Илирия вече били известни като България. Че българите преди това са владеели Македония и Илирия. А Първа Юстиниана била преименувана на „Митрополия на България”. Иоан Малала пък описва едно въстание на командващия войските на Тракия – тракиеца, т.е. българина Виталин, който се изправил против ереста – монофизитство на император Анастасий и стигнал до Константинопол. Иоан Малала пише: „Във времената на Анастасий се вдигна тракиецът Виталиан поради заточените владици, както се казва и завзе Тракия, Скития и Мизия до Одесос и Анхиало, предвождащ голямо количество хуни и българи…”. Какво излиза? Че легендите за покръстването през 9 век на българите се пукат. Защото още през 513 г. българин начело на други българи – православни, защитават вярата срещу отстъпил от нея император. През 550 г. летописците започват все повече да употребяват термина „хуни” за българите. Престават да ни споменават като „българи”. Това явно е причина през 19 век, когато се пише историята ни, доста учени да повярват, че преди 7 век българи няма на Балканите. Което е груба грешка и ни струва цяло едно столетие заблуди и подмяна на българската история. Не сме покръстени през 9 век, а много по-рано. България е първата национална държава в Европа. Преди Освобождението явно сме знаели по-добре истинската си история. Така излиза от учебниците, които са изучавали тогавашните ученици. Те са научавали, че ние, българите, сме покръстени от свети апостол Павел при обиколките му по нашите земи. От един стар учебник по история от 1876 г., издаден в Цариград става ясно, че християнството по нашите земи е от апостолски времена: „Въпрос: Кои са тие Бугари, што се крстиjа во почетокот на први век после Рождество Христово? Отговор: Тие се Бугарите што живеат во Македониjя. Въпрос: Од кого са покрстени тие? Отговор: Од Апостол Павле…” Из „Кратка сваjштана историjа за училиштата по Македония”, съставена от Димитар Василев Македонски. Тази и вярна и логична теза – за ранното християнство на българите, е заличена от следосвобожденски служители на чужди интереси и масонски автори. Така в официозната ни история остава легендата за покръстването през 865 г. от св. княз Борис. Защото покръстването на българите е свързано с теорията за ранното им пребиваване тук, по днешните ни земи. Много по-рано от „академичното” – седми век. Следосвобожденските ни автори на учебници влязоха в измамната схема на Шафарик – Ирачек, създадена от чужди, противни на България интереси, и до ден днешен й робуват. Нека следваме казионните историци в опровергаването на тезата, че сме покръстени чак през 865 г. В момента и „академичните” учени не отричат, че Кубрат е бил християнин. Това е описано в казионни книжки и учебници. Но как така един владетел е християнин, а народът му – народ от езичници. Във времената, за които знаем, че вярата е била определяща за съдбата на цялата народност и държава, това е абсурд. Цели 200 години след християнина Кубрат Борис тръгва да покръства българите. А дотогава те тънат в езичество, докато царете им са покръстени. Нелепостта на тези теории би трябвало да засрами историците, които ги повтарят, но не сме дочакали до днес такъв момент. Защо се получава така, че се налага легендата за това късно покръстване през 9 век? Всичко идва оттам, че българската народност на Балканите в по-голямата си част възприема най-ранните християнски ереси като арианството. Арий е един от духовниците, които издигат първата ерес в Христовата църква през 4 век. Арианството е следвано от несторианство, монофизитизъм и други ереси, които са предизвиквали Вселенски Събори по темата. По нашите земи разновидност на тези ереси идва под името павликянство. Но по времето на налагането на християнството като вяра в държавен план по нашите земи – 4-5 век, ересите, не признаващи Светата Троица и принизяващи божествената същност на Христос, завладяват голяма част от населението. Население, което е българско и което не стои и чака до 865 г., а се покръства от епохата на св. апостол Павел. Всъщност през 865 г. е наложено възвръщане към догматическото християнство и излизане от ересите. Това се приема като „покръстване на българите”. Този факт се потвърждава и от самата история на йеромонах Паисий Хилендарски. Той пише: „когато след някое време дунавските българи се отвърнали от Православието в езичество, Бог избрал блажения цар Борис-Михаил за българския народ и го просветил със свето кръщение… И тоя ВТОР (!!!) просветител на българския народ завършил живота си богоугодно и свето … „ (Паисий Хилендарски – „История славеноболгарския” , преведена на новобългарски с увод от проф. д-р Борис Йоцов, София, 1934 г.). Щом Паисий нарича св. цар Борис-Михаил „втор” покръстител, защо историците мълчат? Паисий ясно говори за отклоняване на българите от светото Православие и връщане към него при Михаил-Борис. Такива данни привежда и Ганчо Ценов, както и някои съвременни автори като Здравко Даскалов. Българите са сред най-старото християнско население на Европа. Те са били жители на земята, където живеем и сега, от хилядолетия. Нещо, което в писмо от 896 г. до византийския император Роман Лакапин цар Симеон изтъква като историческо право на народа си да обитава тези земи. Българският превод на светото Писание, направен от св. св. Кирил и Методий през 9 век, изпреварва с цели 700 години превода на Библията на френски, с 500 години превода на английски и пр. В България на говорим български език имаме превод на Библията и проповеди още през 9 век. Според някои автори т. нар. сребърна Библия от 4 век, написана на глаголица от епископ Улфила, е български текст, а самият Улфила пише този превод в нашите земи и умира тук. Ето достатъчно доказателства, че българите сме изпреварили другите европейски народи със столетия в духовно отношение. През 9 век в Европа има само три истински държави – Западната Римска империя или Франкската държава, Източната Римска империя или Византия и България. Първите две са държави от унитарен тип – империи, в които живеят различни народи. Другият тип държава – националната, не е била позната за други освен за българите. Те живеят в Първото българско царство в рамките на народността и формират за първи път нещо коренно ново – национална, а не унитарна държава. Днес в учебниците по политология пише, че националните държави се появили през 19 век. Това не е вярно. България е първата национална държава по всички изисквания на днешната политология – един народ, една държава, един език и култура още по времето на Борис и Симеон – 9-10 век. България е и единствената държава в Европа, запазила името си от тогава до днес. Извоювайки своята независимост от Византия, България създава собствена Православна Църква и собствена самоличност, собствен национален елит и национални институции. Английският професор Норман Дейвис твърди, че България е била национална държава още през 13 век, а учебниците от автори, наричащи се българи, учат на нещо съвсем друго – на неистина, на антибългарска неистина. Как няма да има тържество на националнихилизма при това положение – и в политиката, и в обществото като цяло. Щом от ученическата скамейка продажници и папагалстващи учени с титли набиват в главите на децата, че метафората за семейството и кръвта е погрешна. Защо е нужен външен враг на българите, когато си имаме такива учители – предатели на националния дух? Половината от византийските императори са били българи. Защо учим по история, че нямаме нищо автентично, че нямаме собствена писменост чак до 9 век, че небългари са създали азбуката, известна днес като кирилица? Това е така, защото срещу мощното присъствие на българския дух през хилядолетията се е работило последователно и насочено. Вече стана дума за това, че Гърция се освобождава от османско робство 50 години преди България и това й дава предимството да съчини цялата пропаганда за „древногръцката култура”, към която се прилепва и „крито-минойската” цивилизация, и културата на Троя, и аргонавтите – събития, които са станали, когато няма и помен от „гръцко” присъствие в Мала Азия, Пелопонес, Тесалия и Босфора. Тук, по тези земи по времето на Троя, Ахил, Агамемнон и Приам, живеят само и единствено разновидности на тракийските народности – т.е. предците на днешните българи. Ако трябва да учим истинската история на българите, трябва да вкараме задължително в учебниците на младите българи истината за величието на техните предци. А то е реално и потвърдено от стотици исторически свидетелства. Византийската империя се приема за „гръцка” и това е също част от лъжата, наложена от днешните обитатели на гръцкия полуостров, които нямат нищо общо със създателите на древната култура, наречена „елинистична”. В българските учебници също се налага теорията, че Византия е „гръцка” държава, която воюва срещу българската като срещу нещо чуждо. Византия наистина воюва срещу Дунавска България, но фактът, че самата Византийска империя се е управлявала през основната част от съществуването си от етнически българи, се премълчаваше и криеше. Източната римска империя, или Византия, както започват да я наричат много след разпадането й, не е национална държава, а унитарна. Това означава механичен сбор от над 30 народности, обединени под имперския флаг и наричани „ромеи”, т.е. – римляни. Но това не е нация. И най-важното – гръцкият елемент е бил сред малцинствените в империята. Налагането на лъжата, че това е „гръцка” държава, идва от факта, че след разделението на църквите на източна и западна, чак през 12 век гръцкият език се установява като официален във Византия. Но официалният литературен език няма нищо общо с етноса и националностите, които живеят в империята. Все едно в имперска Русия или в Съветския съюз да кажеш, че казахи, чуваши, узбеки и волжки българи са руснаци, защото им е наложен руският език като официален. Самите хронисти от епохата, когато пишат за битки и войни, не наричат биещите се от страна на Византия „гърци”, а „римляни” или „християни”. От всичките 14 династии, управлявали Византия 1129 години, нито една не е гръцка. Първата династия – на св. Константин Велики, е българска, както и последната – на Палеолозите с техните 16 императори. Палеолозите са с фригийски произход. Фригийците са древното тракийско (българско) племе „бриги”. В труда на Константин Каменов „Небето помни” е доказано подробно, че бриги е едно от имената на древните българи. Самият основател на империята св. Константин е роден през 272 г. в Ниш, населен само от траки. Баща му е Константин Хлор- мизиец, т.е. българин от Северна България. Майка му е тракийка от Ниш. Св. Константин спрял преследванията срещу християните и дал възможност на християнството да се прояви като свободно проповядвана религия. Той избрал древния град, основан от античните българи – Византион, за столица на империята, като се колебал известно време между София и Византион. Всъщност св. Константин прекарвал повечето от времето си в София, където са построил и дворец на мястото на сегашния хотел Рила. Св. Константин остава в историята с налагането на християнството и на първите закони, които преодоляват безбожната отношение към хората. Той премахва робството чрез държавен указ. Всъщност Константин дал път на епископството и църковното право, което значи, че съденето на хората ставало в най-голям синхрон с Божиите заповеди, с християнството. Неделята била въведена като държавен празничен ден – ден Господен. Може да се каже, че българинът св. Константин Велики, основал християнската империя Византия, извършил истинска морално-етична революция. Неговите възгледи били доразвити от най-големия реформатор на средновековието – другият император на Византия от български произход – св. Юстиниан I (527-565 г.). Юстиниан бил племенник на предишния император Юстин. Юстин бил родом от село Ведряна, Кюстендилско. Българското му име било Истина, което, преведено на латински, станало „Юстин”. Жена му се казвала Любкина. Българинът Юстин довел в императорския двор племенника си – със същото име – Истина, роден също в село Ведряна. Той наследил вуйчо си и прабавил едно „иан” към името му. Така се появил великият реформатор и управник – българинът св. Юстиниан I. Лично светият император разтурил езическа школа в Атина като гнездо на езическа култура, а гърците били езичници до късна епоха – 6-7 век. Злобният и клеветнически пасквил, написан от Прокопий, „Тайната история” бил типично гръцка реакция на факта, че св. Юстиниан покровителствал сънародниците си българи, които Прокопий нарича „хуни”. Българинът св. Юстиниан I създава първата българска национална Църква. Св. Юстиниан доразвива законодателното дело на сънародника си св. Константин I. Той обявява свещеническата служба за най-големия дар Божи на човечеството. Юстиниан създал основата на съвременното европейско право със своя Кодекс. По негово време било построено и едно от чудесата на тази епоха – църквата „св. София”, превърната по-късно в джамия от варварите селджуци. Още едно доказателство за българския национален дух у св. Юстиниан I е основаването от него на първата българска национална Църква. След един заговор срещу него от страна на т. нар. партии на сините и зелените, св. Юстиниан, опрян на сънародниците си в двора, се спасил, благодарение на българските военачалници Велизарий и Нарез, както и на подкрепата на българите федерати в рамките на империята начело с предводителя Мундо. След този опит да бъде премахнат именно защото се опирал на българското си обкръжение, св. Юстиниан взел решение да укрепи българския елемент в империята чрез създаване на национална църква като най-мощна спойка на народността. С новела 11 от 18 май 538 г. той основал независима от Цариградския патриарх българска Църква и я нарекъл „Първа Юстиниана”. Дотогава българските църкви били разпокъсани в епархии, подчинени на Цариградския патриарх, чрез Солунския екзарх. Начело на новата независима българска Църква застанал архиепископ, който бил независим и от Рим и от Константинопол. Избирал се от собствения си народ – българския. За център на архиепископията бил определен град Сердика – София. По този начин св. Юстиниан показвал ясно кое счита за свое отечество. А го написал още по-ясно: „Понеже ние желаем по различни причини ДА ПОДТИКНЕМ НАШЕТО ОТЕЧЕСТВО, където Бог бе определил да дойдем на този свят, който Той създаде, искаме да го снабдим и с най-големи привилегии също и по отношение на църковния му ранг”. Че първата национална Църква на Балканите е българската, се потвърждава от факта, че Василий, императорът, останал в историята като Българоубиец, оставя автономността на Охридската архиепископия, след като покорява България през 1018 г. Оттогава главата на българската Църква се нарича Архиепископ на цяла България и „Първа Юстиниана”. Това продължава да 1767 г., когато Цариградския патриарх, успява да закрие тази архиепископия. Императорът от български произход св. Юстиниан е сред най-великите владетели на средновековния свят, довършил гигантската морално-етична реформа на един друг владетел от трако-български произход – св. Константин Велики – християнизирането на Европа. Пътят на българите през хилядолетията. Основното, което трябва да знаят днес българските младежи, е, ч ние сме сред най-древните народи, основали няколко големи цивилизации. Че сме коренното, автохтонното население в Европа, живяло точно тук, където сме сега, и преди хилядолетия. За което доказателство са последните генетични изследвания. Че не сме пришълци от 7 век на Балканите и Европа. Че това, което се представя като преселване от Изток, е само една част от преместванията на българската народност през вековете. Че сме се разселили и в западна посока до Британските острови още в дълбока древност, за което свидетелства келтският фолклор. Че сме заселили и земите на днешна Италия през 5 и 7 век, за което свидетелстват стотици топоними в Италия днес – и до 19 век край Тоскана е имало графство „Болгария”, а имената на реки, върхове и села са десетки. Че сме имали писменост преди шумерската, на която тя много прилича. Следи с такава писменост се намират по Северното Черноморие. Че по нашите днешни земи са намерени най-старите находки, доказващи зараждането на човешката цивилизация в Европа по нашите земи. Най-старото обработено злато – не в Европа, а в света (!) е намерено във Варненския некропол през 1972 г. и то е на около 7000 години. Това е по-стара цивилизация от тази в Месопотамия и Египет. Но да сте прочели в световните енциклопедии, че най-старата цивилизация е в българските земи?...

Из книгата „Основи на българизма” на Волен Сидеров, София 2011 г.

Нагоре