Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.12.2015 15:01 - Как намерих Христовата Църква?
Автор: ravramov Категория: Новини   
Прочетен: 1195 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 10.12.2015 15:06

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg


image



От най-ранно детство търсех Нещо и не знаех какво. Търсех Го, когато се разхождах нощем сам. Особено когато вали сняг и се чудех Кой сътвори неземно красивите снежинки? Вгледайте се в тях, ако не сте: те са чудо! Търсех Го по върховете на планините, при красивите еделвайси, в морските дълбини при коралите. Търсех Го чрез науката в микро и макрокосмоса, в прелестите на изкуството, в човешките взаимоотношения и никъде не Го намерих.

 

Като младеж в багажа си намерих кръстче (през атеистичния режим, когато беше забранено) и се чудех как е попаднало там. Питах всички познати и никой не знаеше за него. Така кръстчето остана подарък от Неизвестен дарител и започнах да си го нося, като то ми даваше необикновена топлина и вътрешен мир. На черквите също имаше все още кръстове и започнах да ходя там. Започнах да чета духовна литература и да се моля. По време на нощните разходки вече не бях сам, защото бях намерил Този, Който е казал: „Аз съм с вас… до свършека на света(Мат. 28:20). Но той, Господ, ни е завещал Своята Една Свята, Съборна и Апостолска Църква, а пред мен толкова много – как да се ориентирам в този лабиринт?

 

Така видях парада, театъра на помпозния и натруфен, „безгрешен” папа, с развращаващите индулгенции на католицизма, които обезличават вярата и я превръщат в сделка.

 

Видях лицемерието на протестантите и тяхната изменчивост, както вятъра и непостоянството на морските вълни.

 

Видях, че „официалните православни” църкви парадират със своята официалност, което не съответства с гонения Пастиреначалник. Видях, че те се опитват да бъдат единни, но не единомислени и разномислието (подобно на протестантите) е техен отличителен белег. Христовата Църква е свята и светостта на Спасителя се разлива и до последните Й членове и всички нейни членове се стремят към светостта на своя Спасител, а там – такъв стремеж не видях.

 

Там не може да се мисли за съборност, защото новият календар и икуменизмът са нарушили съборността и приемствеността с древната Църква. Трябва да поясним, че съборност означава не единомислие на дадено събрание (дори и това сега е невъзможно), но пълно единомислие с решенията на Вселенските събори и свв. Отци и послушание към тях.

 

Апостолска приемственост също липсва по две причини:

  1. Изборът е формален и е назначаване чрез новата безбожна власт.
  2. Несъвместимост между учението на Църквата и атеизма на новата власт, т.е. Църквата е институция, която служи на Бога, а държавната власт отрича Бога.

Между официалния синод и държавната власт беше подписан декрет за лоялност между несъвместими величини: все едно договор между доброто и злото, между истината и лъжата, между Христа и антихриста.

 

Да, наистина, появи се изявление, че БПЦ напуска икуменическия Съвет на църквите, но само като лозунг от времето на комунизма, за който всички знаят, че го има написано и това ги успокоява, а на практика – всичко по старому. И ако някой иска да ги изобличи, те казват: ето ние написахме, а на дело – нищо. На Шестия Църковно-народен събор се повдигна и въпросът за календара по сценарий; взе се решение да не се съмолитства с инославни и други подобни. Решения, които са взети на Вселенски събори и не подлежат на обсъждане. И всичко това, за да се разукрасят вестниците и народът да бъде спокоен, но това не прилича ли на грим по лицето на мъртвец?

 

Слава Богу, така открих малкото стадо Христови овчици, но около беззащитните овчици винаги дебнат вълци, а има и сред тях (в овчи кожи) и това е неизбежно, защото вълците от това се хранят, иначе ще умрат.

 

 Там чух нови термини – крайни и умерени християни, но светата Църква не борави със светски термини. В нея няма начало и край, а „умерено” звучи като средно между топло и хладно, т.е. топлохладно, но тъкмо тази топлохладност е осъдена в Апокалипсиса: „Така, понеже си хладък, и нито горещ, нито студен, ще те изблювам из устата Си” (Откр. 3:16). Светата Църква не приема средни положения като: полу съм в Църквата и полу не съм.

 

Там чух, че Църквата се е разделила на болни и здрави членове. Да, Църквата е болница, но за греховете на хората. Те се лекуват само с чиста вяра, а ако болните от грехове се лекуват от болни членове, заразата се увеличава, а не се лекува.

 

Там за първи път чух, че Църквата се е разделила, но за това говори Сам Господ: „всяко царство, разделено на части една против друга, запустява” (Мат. 12:25). Така и светата Църква никога не може да се раздели, от нея може само някой да се отдели, да отпадне и да остане извън нея. Така учи Църквата, както и приснопаметните ни отци архимм. Серафим и Сергий в книгата си „Православие и икуменизъм” (така е в цялата книга).

 

Също, че осъдени еретици, които наричат себе си правоверни, може да ги съди само Вселенски събор, който трябва да бъде свикан сега, но светите Отци ни учат, че учението на светата Църква е завършено на седемте Вселенски събора, а че осмият събор ще бъде събор на еретици и ще предшества идването на антихриста.

 

Там видях самозвани съдници, които се разхождат по бански на плажа, видях лицемерие на духовници, които не знаят що е лицемерие, защото го практикуват и не се замислят.

 

Видях как свещеници се опитват да преподават правилно кръщенската благодат, без самите те да са кръстени правилно.

 

Видях да се говори за икономия, но в учението на Църквата смисълът на тази дума е друг и никой никога и никъде не указа границата на тази икономия – докъде е.

 

Видях как свещеници са поканени на среща, която се оказва „съд”.

 

Видях неканоничен църковен съд – самоуправство, подобен на инквизиция, на който дори не се чува какво говори подсъдимият.

 

Видях масово заслепление и манипулация, видях как не се вярва на законен документ за низвержение на митрополит, а се вярва на незаконен за отлъчване на свещеници, подписан само от секретар, който дори не е присъствал на съда, каквото явление е за първи път в историята на Църквата.

 

Видях забрана да не се молят за грешник.

 

Видях прегръдка с усмивка и нож в гърба.

 

Да, всеки ще каже: ето я омразата и явното нарушение на Божията заповед за любовта към ближните и враговете. Всъщност – не. Вие не ме разбирате, защото зад всичко това виждах Божията десница, Която винаги върши всичко за добро. Както в древност на праведния Йосиф неговите братя-врагове, продавайки го, му направиха истинско добро и аз грешния наистина съм им много благодарен, защото заради тези им добрини намерих истинските православни християни (ИПХ). Слава Богу, че все още има такива и портите адови още не надделяват заради тях. Сега получих отговор на всички мои недоумения и въпроси. Намерих това, което търсех, зная за Кого живея и за Кого ще умра, а дотогава ще се моля за тези, които с делата си ми помогнаха да намеря истината и това го пиша не от лоши чувства към когото и да било, а напротив – за слава Божия и защото съм длъжен да разгранича истината от лъжата, за да бъда наистина служител на Истината.

 

Из книгата „Духовната криза” на схиархимандрит Касиан – игумен на Копиловския манастир „Благовещение на Пресвета Богородица”, Кюстендил 2011 г.






Гласувай:
1


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ravramov
Категория: Новини
Прочетен: 427321
Постинги: 193
Коментари: 136
Гласове: 218
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031