ЗАЩО НЕ МОЖЕМ ДА ИМАМЕ НИКАКВО ОБЩЕНИЕ С ЛЪЖЕЦЪРКВАТА „БПЦ”?   „Блажен е оня човек, който не отива в събранието на нечестивци,в пътя на грешници не стои и в сборището на развратители не седи,а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем”! (Псалом 1).   ОТСТЪПЛЕНИЯТА НА „БПЦ” И ОФИЦИАЛНОТО „ПРАВОСЛАВИЕ”, И КАКВО КАЗВАТ КАНОНИТЕ И ПРАВИЛАТА НА СВЕТАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА ПО ОТНОШЕНИЕ НА БОЛШЕВИЗМА, ИКУМЕНИЗМА,  НОВОКАЛЕНДАРИЕТО, МАСОНСТВОТО, ЛЪЖЕТАЙНСТВАТА И ОСТАНАЛИТЕ ЛЪЖЕУЧЕНИЯ.   1. Сътрудничество на богоборческата юдео-болшевишка власт.   След 1944 г. с Българската Православна Църква е извършена една подмяна. Новата атеистична болшевишка власт избива и заточва по лагерите на смъртта истинските православни духовници и християни, като на тяхно място в черквите и манастирите поставя свои сътрудници и агенти. Богоборците узурпират Патриаршеският престол и православните храмове и манастири, като си присвояват името „БПЦ”.   През 1918 г. Руската Православна Църква под председателството на св. мъченик патриарх Тихон предава на Анатема богоборческата юдео-болшевишка власт. "Опомнете се, безумци, прекратете вашите кървави разправи. Защото това, което правите, е не само жестоко дело, то е наистина дело сатанинско. С дадената ни от Бога власт ви забраняваме да пристъпвате към Христовите Тайни, анатемосваме ви. Заклевам и всички вас, верни чада на Православната Христова Църква, да не встъпвате в каквото и да било общение с такива изверги на човешкия род!"   2. ВСЕЕРЕСТА НА ИКУМЕНИЗМА.
През 1961 г. лъжецърквата „БПЦ” става член на световното икуменическо движение „Световен съвет на църквите”, в което са включени всички световни ереси и секти. През 1983 г. Руската Православна задгранична Църква, под председателството на св. митрополит Филарет Вознесенский, предава на Анатема икуменическата всеерес. „На тези, които нападат Христовата Църква и учат, че тя се е разделила на клонове, които се различават по своето учение и живот; и на тези, които утвърждават, че Църквата не съществува като видима, но от разклоненията, разколите и иноверията тя предстои да се съедини в едно тяло; и на тези, които не различават истинското свещенство и тайнства на Църквата от еретическите, но учат, че кръщението и евхаристията на еретиците са достатъчни за тяхното спасение; и на тези, които имат общение със споменатите еретици, или ги подпомагат, или защищават тяхната нова ерес на икуменизма, представяйки я като израз на братска любов и път за единение на разделените християни: АНАТЕМА да бъде“.   „Когато Църквата бива заливана от явна ерес, каквато е в наши дни всеереста на икуменизма, ВЕРНИТЕ НА ИЗНАЧАЛНОТО, НЕПОВРЕДЕНО ХРИСТОВО УЧЕНИЕ ПРАВОСЛАВНИ ХРИСТИЯНИ ИМАТ ПЪЛНОТО КАНОНИЧЕСКО ОСНОВАНИЕ В 15-ТО ПРАВИЛО НА ДВУКРАТНИЯ КОНСТАНТИНОПОЛСКИ СЪБОР (961 Г.) ДА ПРОЯВЯТ БОГОУГОДНА РЕВНОСТ И ДА СЕ ОТДЕЛЯТ ОТ ЕРЕТИЧЕСТВУВАЩИТЕ, ДОКАТО ПРЕМИНЕ ВЪЛНАТА НА ЗЛОВРЕДНАТА ЕРЕС. Такова отделяне ни най-малко не може да се окачестви като разединение на Църквата, а напротив, то е «достойно за чест», защото, както завършва споменатото 15-то правило, отделилите се по причина на действуваща ерес православни християни «не с разкол са разсекли единството на Църквата, но (напротив) те са побързали да запазят Църквата от разколи и разделения” /Из книгата „Православие и икуменизъм”, архим. Серафим (Алексиев) и архим. Сергий (Язаджиев)/.   3. ВЪВЕЖДАНЕТО НА КАТОЛИЧЕСКИЯ ЕРЕТИЧЕСКИ КАЛЕНДАР.

През 1968 г. „БПЦ” въвежда в употреба новият папски календар, наречен „григориански” или „новоюлиански”, който е осъден от светата Православна Църква на три Всеправославни събора. В официалното изявление по този повод е казано съвсем ясно, че промяната се налага поради „икуменическите стремежи на Българската църква”.

Решения на Вселенските и Всеправославните Събори по отношение на папския календар и другите нововъведения.

Първият Вселенски Събор с участието на 318 отци постановява: „Който наруши Църковното предание, писано или неписано – Анатема (Анатемата означава пълно отсичане от Бога и отделяне от Църквата и предаване на дявола)”.  Седмият Вселенски Събор с участието на 367 богоносни отци постановява: „Ние пазим и държим Догматите на Едната Свята Съборна и Апостолска Църква, а нововъведенците новатори и всяка ерес предаваме на Анатема”. „Който пренебрегва което и да е Църковно Предание, писано или неписано на него Анатема” (деяние 7). „Който отхвърля всяко писано и неписано Църковно Предание, такъв да бъде Анатема” (деяние 8).   Съборно деяние на Всеправославния Събор в Константинопол от 1583 г. под председателството на патриарх Йеремия II Транос: Деяние Съборно, с което се отхвърля и осъжда новия календар, а именно папското нововъведение относно Пасхата. На Светия и Свещен Голям Събор, който се осъществява в името на Госопода и Спасителя наш Иисус Христос в храма на Пресвета Богородица, Всеблаженната и Приснодева Мария (която се нарича Утешителница) в Константинопол. Понеже Православната Църква е приела от Светите Събори не само Съвършената Догматическа Истина, но е подредила всички Църковни неща и Църковен ред, справедливо е и ние да се отдалечим от всяко нововъведение в Православната Църква, защото знаем много добре, че нововъведенията са ставали причина за вълнения и схизми, и е наложително с вяра да следваме заповедите на светите отци и техните догмоопределения и да ги прегръщаме без нищо да отнемаме, съгласно с първи канон на VI Вселенски Събор.  Патриаршески Сигилион, послание към всички православни християни да не приемат новата пасхалия и календар и нововъведенчески месецослов, но да останат във всичко незаблудени в точното решение на светите триста и осемнадесет богоносни отци на Светия Първи Вселенски Събор, заедно с наказанието и анатемата.   „Който не следва обичаите на Църквата, както седемте вселенски събора са постановили и Светата Пасха и Месецослова добре са законоположили да следваме, а желае да следва новоизобретената пасхалия и месецослов на безбожните папски астрономи и се противопоставя на всичко това, и иска да събори и да разруши светоотеческите догмати и обичаи на светата Православна Църква, да има Анатема и да е вън от Господнята Свята Христова Църква и от събранието на вярващите. А вие благочестиви и православни християни останете в това, на което сте научени, в което сте се родили и възпитали и когато времето и дългът ви призоват, и кръвта да си пролеете, за да опазите светоотеческата си вяра и изповедание…”   Година от Богочовека 1583 Индиктион 12 Ноември 20 + Константинополски Йеремия + Йерусалимски Софроний + Александрийски Силвестър и останалите архиереи, присъстващи на събора   Новият календар е бил осъден също и на Всеправославните Събори, състояли се в Константинопол през 1587 и 1598 г.   Окръжно послание от 1584 г. на Александрийския патриарх Силвестър до християните в Западна Европа:   "Православната Църква веднъж завинаги е отсъдила да не се приема изобщо никакво новаторство и да не се отстъпва от нищо старо".   Канон осми от Всеправославния Събор, състоял се в Константинопол през 1593 г:   Непоклатимо желаем да остава винаги Канона, който светите отци са определили относно Светата Пасха. Този Канон от Първия Вселеснски Събор гласи: “Всички тия, които дръзват да потъпчат разпоредбите на Светия Вселенски Събор, който е заседавал през 325-та година в Никея в присъствието на благочестивия цар Константин относно светия празник на спасителната Пасха, ако упорстват и предизвикват раздори да бъдат отлъчени и предадени на Анатема от Църквата. Това определяме за миряните. Ако някой от водачите на Църквата, тоест епископ, презвитер или дякон при наличието на този канон ако дръзне да не се подчини и да изврати християните и да причинява размирици в Църквата и да извърши заедно с богоубийците юдеи Пасхата, Светия Събор всички тия от сега е отстранил от Църквата и ги е предал на Анатема. Защото това е условие нерушимо, а именно да следваме този канон на отците, както се е пазил и до днешни дни с божията помощ, който Църквата на Христа тачи, точно както и останалите догмати и канони.   Патриаршески синодален сигилион от 1756 година: Светата Христова Църква поставя вечна Анатема на приемащите папските тайнства и останалите техни нововъведения.   Кирил по Божия милост Ариепископ Константинополски на новия Рим и Вселенски Патриарх.   „Достойни клирици на нашата велика Христова Църква и всички благочестиви и свети йеромонаси, славословейки в Църквите, благодатта наша и мирът Божий. Нас светият Бог ни удостои да се намираме пред този апостолски и патриаршески престол канонично и апостолски, за да държим с гореща вяра и благочестие Православната и Свята Вяра, която приехме от светите апостоли и светите Вселенски събори и да държим чисто и неосквернено и седемте богоустановени догмати и тайнства на светата наша майка Съборната и Апостолска Църква, както и свише и отначало от светите апостоли ги е приела Църквата Божия – непоклатимо, без да се прибави или отнеме и една йота до днес и до свършека на вековете като непорочна невеста на нашия Господ Иисус Христос. При тази настъпваща опасност решихме да приемем да се покорим на Бога, а не на хората. Първо да държим апостолските и съборни правила непоклатими и непроменими, както сме ги приели. Второ, да отхвърлим и премахнем напълно всяко прибавяне и отнемане, приемайки всеоръжието на Светия Дух и Неговите страшни проклятия и Вечна Анатема срещу тия, които искат да дръзнат да се съгласят да приемат това, докато живеем и след смъртта ни и до свършека. Откъдето със силата и благодатта на Пресветия и Свещенодействащ Дух отхвърляме и унищожаваме всяко отвратително и гнусно, богохулно и недействително и еретическо учение, следвайки небеснославният Павел, който казва: “Но ако дори ние или ангел от небето ви благовести различно от това, което приехте, и различно от това, което ви благовестихме, анатема да бъде”. Също и съборните правила, които казват, че който иска да прибави или отнеме една само йота, да бъде седем пъти анатема. Ето защо обявяваме заедно с нашия свети клир и християнска всеобщост, че предаваме на Анатема три пъти такива, били те от светия клир, били те миряни – да бъдат откъснати от Господ Бог Вседържител и проклети и непростени и след смъртта неразвързани и неизтлели. Камъните и желязото да се разпаднат, а те по никакъв начин. Да наследят проказата на Гиезий и обесването на Юда. Да стенат и да се тресат върху земята като Каин. Гняв Божий да бъде върху главите им и да има участта на Юда и богоборците юдеи. Земята да се разтвори и да ги погълне като Датан и Авирон. Ангел Господен да ги гони с меч през всички дни на живота им и да бъдат подсъдими пред всички патриаршески и съборни проклятия и осъдени на Вечна Анатема и геената огнена. Амин”.   Окръжно послание на благочестивия и приснопаметен патриарх на Константинопол (новия Рим) Антим, публикувано през спасителната 1848 година, намерено в библиотеката на светия манастир Каракал – Света Гора преди сто и двайсет години:  Окръжно послание на Едната Свята Съборна и Апостолска Църква към всички и навсякъде православни. Константинопол, 1848 година.  „Държим Изповеданието, което сме приели чисто от толкова и велики мъже, отвръщаме се от всяко нововъведение като внушение на дявола. Приемащият нововъведението хули провъзгласената Православна Вяра като непълна. Но тя е пълна и запечатана, и не допуска нито отнемане, нито прибавяне, нито променяне. И ако някой дръзне това с дело или съвет, или с помисъл, такъв се е отрекъл от вярата си в Христа, вече доброволно се е предал на вечна Анатема за хула на Светия Дух, като да не би съвършено да е говорил в Свещеното Писание и във Вселенските Събори… Всички новатори, еретици или схизматици доброволно са се облекли в проклятието като в дреха (Пс. 108) били те папи, били патриарси, били миряни, ако ще и ангел от небето”.

+ Антим по Божия милост Архиепископ на Константинопол (Новия Рим) и Вселенски Патриарх + Йеротей по Божия милост Папа и Патриарх Александрийски и на цялата египетска земя + Методий по Божия милост Патриарх на Антиохия + Кирил по Божия милост Патриарх Йерусалимски И техните Свещени Синоди.     4. ЧЛЕНУВАНЕ В ТАЙНИ БОГОБОРЧЕСКИ ОБЩЕСТВА.   Болшинството от „висшите клирици” на „БПЦ” членуват открито в тайни общества (напр. старозагорски „митрополит” Галактион) или са прикрити сътрудници на юдео-масонските богоборци.   През 1932 г. Руската Православна задгранична Църква, под председателството на митрополит Антоний Храповицки, анатемосва масонството, а през 1933 г. Гръцката църква заклеймява масоните и масонството като атеизъм (паганизъм).   5. ВЛИЗАНЕ В ОБЩЕНИЕ С РИМОКАТОЛИЧЕСКИТЕ ЕРЕТИЦИ.   През 1965 г. вселенският „патриарх” Атинагор и папа Павел VІ едновременно “вдигат Анатемите от 1054”. През ХІ век Православната църква налага анатема на папската ерес, за да предпази православните християни от богохулните учения, водещи към гибел. “Вдигайки” анатемата, Атинагор официално провъзгласява, че папата и неговите последователи са незаслужено отлъчени от Църквата, че тя неправилно е считала папските учения за лъжливи и че наистина латинското папство е част от Православието. В официалното изявление на Вселенската „патриаршия” се казва: “Премахването на взаимните отлъчвания между двете Църкви възстановява каноническите отношения между Рим и Новия Рим. Това възстановяване е каноническа необходимост...”   Де юре и де факто, след 1965 г. „БПЦ” и останалите „официални църкви” са влезли в пълно общение с римокатолическите еретици, чрез общението си с вселенската лъжепатриаршия, ръководена днес от масонът-еретик Вартоло(з)мей.   6. НАРУШАВАНЕ НА СВЕТИТЕ ПОСТИ.   Особено възмутително е отношението на новокалендарните икуменисти към празника на светите първовърховни апостоли Петър и Павел. Светата Църква толкова почита тези велики апостоли, че е определила техният празник да бъде предшествуван от пост, който продължава от 8 до 42 дни. При новокалендарците обаче, този пост бива винаги съкращаван, а когато Възкресение Христово се падне между 5 и 8 май, въобще няма пост, което е дръзко погазване и нарушаване на Църковния Устав (Типикона).
По повод съкращаването или премахването на Петровия пост, Правило 19 от Светия Гангърски Поместен Събор (340 г.) гласи: “ Ако някой от подвизаващите се монаси, освен по болест, се възгордее и РАЗОРЯВА УСТАНОВЕНИТЕ ПОСТИ, за общо спазване от Църквата, при положение, че има нормален разум, да бъде АНАТЕМА”! По това Църковно Правило трябва да признаем, че „епископите” (издигнати монаси) на „БПЦ” са или анатемосани, или че са без нормален разум! Това е Църковно Правило, а който не слуша Църквата “нека ти бъде като езичник и митар” (Мат.18:17).
Правило 92 Номоканон: „Ако свещеник по преданието на светата Църква не пости през четирите поста в годината и всяка сряда и петък, с изключение на седмиците в които се разрешава, за което е указано подробно в 6 правило, то не е достойно да се причастяваш от такъв по 14 правило на Номоканона, въз основа на 8 правило на Цариградския патриарх Никифор”.
Св. Серафим Саровски е съветвал дори да се бяга от онези, които не пазят св. пости, като от непослушни и неверни на Църквата: „Не дружи и не се съюзявай с ония, които не спазват св. пости”.   7. ИЗВЪРШВАНЕ НА ЛЪЖЕТАЙНСТВА – ЕРЕТИЧЕСКО „КРЪЩЕНИЕ” С ОБЛИВАНЕ И НАПРЪСКВАНЕ.   След 1944 г. в „БПЦ” е въведена практика тайнството Кръщение да се извършва по католически с обливане и напръскване, а не както повеляват каноните на светата Църква - с трикратно пълно потопяване във вода в името на Отца и Сина и Светаго Духа.  
Тертулиан казва: „Които не са кръстени правилно, съвсем не са кръстени” (De bapt.c. 15).   Блажени Августин казва: “Отнемете водата и няма кръщение”.   Правило 69 Номоканон: „Епископ или презвитер, ако не кръсти с три потапяния, а с едно или с обливане, се низвергва съгласно 50-то апостолско правило”. От 50 апостолско правило и неговото тълкуване от св. Никодим Агиорит е видно, че кръщението, което не е извършено с трикратно потапяне във вода всъщност не е кръщение и които са кръстени по друг начин (с обливане или поръсване) всъщност не са кръстени.   Тълкуване на 50-то апостолско правило от епископ Никодим Милаш (общопризнат църковенканонист): „В това правило се предписва да се извършва кръщението посредством трикратно потапяне на кръщавания във вода, и духовно лице, което не извършва по този начин кръщението, трябва да бъде низвергнато от сана си. Да се употребява при кръщението вместо потапяне обливане е строго забранено, освен при случаи на болест. Църквата строго е следила кръщението в обикновени случаи да се извършва само чрез потапяне, а не чрез обливане, тя е забранявала дори да се приемат в клира лица, лица некръстени, поради някои изключителни обстоятелства, чрез потапяне” (Неокесар. 12).   Св. Теофан Затворник: „Вярата, бидейки от неземен произход, не може да се подчинява на закона на земните изменения. В нея не бива нищо да се отменя или променя: нито в изповеданието, нито в правилата на живота, нито в начина на извършване таинствата, нито в църковния порядък и устройство. Светата наша Вяра в целия си състав е наша лечебница, съдържаща всякакъв вид лекарства за всички наши немощи. Но както веществените лекарства само тогава биват силни, когато съдържат всички съставки, които се изискват от рецептата, така и нашата света Вяра само тогава бива за нас целебна, когато ние я пазим във всичката и цялост без всякакви осакатявания и изменения. Отнемете от лекарството коя да е съставка и я заменете с друга, то ще изгуби всичката си целбна сила. Отнемете и от състава на Вярата и Църквата каквото и да било, или прибавете нещо, - тя ще престане да бъде вече за вас лековита и спасителна. Без нейната цялост няма за нас спасение. Затова Сам Господ я пази като зеницата на очите. Всичко в света се движи и променя, но нашата света Вяра пребъдва и ще пребъдва неизменна. Врагът на нашето спасение знае, че всичката сила и целителност на Вярата зависи от нейната неизменност или решителна неподвижност, и затова всячески се опитва да я въведе в потока на човешките промени: възбужда ереси, разпалва суемъдрие..., всичко употребява, за да въведе някакви изменения в нейното Божествено устройство и да унищожи с това нейната сила”.   8. ЗАБРАНА ЗА ОБЩЕНИЕ С ЕРЕТИЦИТЕ.   Съвместните молитви на православни с еретици, т. нар. „икуменически молитви“, толкова често практикувани днес, са абсолютно забранени от св. канони на нашата Църква: 10-то апостолско правило: „Ако някой се помоли с отлъчен от църковно общение, макар и в дома си, да бъде отлъчен“. 45-то апостолско правило: „Епископ, презвитер или дякон, който само се е молил с еретици, да бъде отлъчен. А ако им позволи да вършат каквото и да било като служители на Църквата, да бъде низвергнат“.   Правило 15 Номоканон: „Който се моли с отлъчени, и сам също се отлъчва, по 10-то апостолско правило и 2-ро на Антиохийския Събор. Който влиза в еретическа църква да се помоли, ако е духовно лице да се низвергне, а ако е мирянин да се отлъчи, по 65-то апостолско правило. А 9-то правило на Тимотей Александрийски не допуска еретиците даже и да присъстват при извършването на св. Литургия, ако не обещаят да се покаят и да избягат от своята ерес. 6-то правило на Лаодикийския Събор не допуска изпадналите в ерес даже и в Божия Дом, т. е. да влизат в Светата Църква. Трети Вселенски събор (Ефески) - Правило 3: „Изобщо заповядваме, единомишленици с Православния и Вселенски Събор от клира по никой начин да не се подчиняват на отстъпили или отстъпващи от Православието епископи”.   9. ПРАВИЛАТА НА СВЕТАТА ЦЪРКВА ПОВЕЛЯВАТ ДА СЕ ОТДЕЛИМ ОТ ОБЩЕНИЕ С ЕРЕТИЦИТЕ.   Правило 15 на Светия Цариградски Поместен Събор наричан двукратен (или първо-втори):
„Каквото е определено за презвитери, епископи и митрополити, същото трябва да има още по-голямо значение за патриарси. Затова презвитер, епископ или митрополит, ако се осмели да прекъсне общение с патриарха си и не споменава, според както е определено и установено, името му на божествени служби, а преди съборно решение и окончателното му осъждане произведе разкол, да бъде съвършено изключен от свещенство, ако се докаже тази беззаконна постъпка. Впрочем това е определено и потвърдено относно ония, които само под предлог на някои обвинения отстъпват от предстоятелите си и произвеждат разколи, като рушат единството на църквата. Защото ония, които се отделят от общение със своя предстоятел поради някои ереси, осъдени от светите събори или от отците, т.е. когато той открито проповядва ерес и явно учи това в църквата, такива не само не ще подлежат на каноническо наказание за това, че преди да има съборно решение са се отделили от такъв епископ, а, напротив, ще заслужат чест, която се пада на православни, понеже те не са осъдили епископи, а лъжеепископи и лъжеучители, и не са разсекли с разкол единството на църквата, а, обратно, побързали са да освободят църквата от разколи и разцепвания”.       Каноническата общност, която обединява Православните християни в България, изповядващи традиционното светоотеческо Православие, носи названието „Църква на Истинно-Православните Християни” (Г.О.Х.), под омофора на Негово Блаженство Архиепископ КАЛИНИК Атински и на цяла Гърция. С учредяването на тази общност през 1935 г.  се постига каноническо единство на Православните християни, които се противопоставят на икуменическата всеерес и новия календар в защита на Православната вяра и на единството на Православната Църква в тази вяра. Каноничното отделяне от проповядващи или толериращи ерес не е разкол (15-то правило на Двукратния Събор). Напротив, то е проява на усърдие да се запази Църквата от разколи и разцепления. Защото, който се противопоставя на ереста и се отделя от нея, той се стреми да запази истинското единство на Църквата в светата Православна вяра, а който проповядва ерес или прокарва нововъведения в Църквата, тъкмо той причинява разкол и разцепление.     НАШЕ ЛЮБИМО ПРАВОСЛАВИЕ!   “Никога няма да се отречем от тебе, любимо Православие! Никога няма да те предадем, благочестие на Отците!
В тебе сме родени, в тебе живеем и в тебе ще умрем! Ако времената го изискват и хиляда пъти ще умрем за тебе! Защото нашата Православна вяра – тя е нашето богатство,
тя е слава, тя е род, тя е венец, тя е похвала!“
Йосиф Вриений (1350-1436),
учител на св. Марк Ефески, защитник на безмълвниците, противник на каквото и да било сближаване със Запада
и очакване на помощ от него.

Светият Дух за разлика от други църкви, не е отстъпил от Българската православна църква, а Той е основният критерий дали една църква е Христова. Вярно, има несъвършенства, но и самите ние като хора и като членове на църквата сме несъвършени. Не бива да забравяме, че и в самата БПЦ могат също са се намерят и врагове на православието, което малко или повече дава отражение и върху публичния й образ. Нека ние да я пазим и защитаваме, тя е наша и е за нас.

че нямаме право на собствено мнение по въпросите на вярата, а сме длъжни да се покоряваме на съборния разум на светата Църква. В светото Евангелие пише, че който не слуша Църквата “нека ти бъде като езичник и митар” (Мат.18:17). След 1944 г. създадената от юдео-болшевиките лъжецърква "БПЦ" е изпаднала в множество ереси и лъжеучения, които са осъдени от Православната Църква и са предадени на анатема. Съгласно учението на Църквата, еретиците и разколниците са вън от нея, а там, където се проповядват лъжеучения, където има ерес и анатема, там не може да обитава Светият Дух. Бог поругаван не бива!