ПРАВОСЛАВИЕТО Е ИСТИНСКАТА ХРИСТОВА ЦЪРКВА
 •Написано от Архимандрит д-р Серафим Алексиев (1912-1993 г.), „Нашата любов” - Грехове против Първата Божия заповед.
  Слизането на Благодатния огън на Гроба Господен в Йерусалим става на Православния Великден



Днес, възлюбени, има толкова много Православни християни, които никак не ценят своето скъпо Православие и които не съзнават, колко гибелно е отклоняването от него в разни ереси. Има и такива, които поставят всички вероизповедания и всички дори религии на еднакво равнище. Не познавате ли например ваши братя и сестри, кръстени в св. Православна Църква, получавали неведнъж св. Причастие от ръката на православни свещенослужители и препоръчващи се за Православни християни, които отиват в протестантски и разни други сектантски молитвени домове, за да слушат беседи от чужди пастори и да пият вода от мътни кладенци?   Когато им кажете, че това е грях, че то е забранено от църковните канони, те ни възразяват: „Че какво лошо има в туй да слушаме беседи макар и от неправославни проповедници? И те говорят за Бога! При това проповедите им са много съвременни, много научни. Ние взимаме само хубавото оттам!” Тъй възразяват тия неразумни Православни християни, докато един ден чуете от тях, че са скъсали съвсем с Православието и са минали официално към протестантството.
Възлюблени, на света има много религии, но Бог е един, и истинската религия не може да бъде освен една. В християнството има много вероизповедания, но Христос е основал една Църква и следователно само в една Църква е пълната истина. Разединението на хората в много вери и много вероизповедания е дело на тъмната зла сила, според божествените думи на Иисуса Христа (Мат. 13:39). Той е предсказал, че адските сили ще се опитат да оборят и разрушат едната истинска Църква, но че няма да успеят (Мат. 16:18).
Не само Божественото откровение, но и обикновената човешка логика говори, че не могат всички религии да имат еднаква цена пред Бога. Ценна е истината, а не и заблудата. Същата логика говори, че не могат всички християнски вероизповедания да бъдат благодатни и спасителни, тъй като в много съществени пунктове те са противоположни едно на друго. Ако едната вероизповед има право, другите, които не са съгласни с нея, не могат също да имат право, тъй както ако е прав един, който твърди, че две и две е четири, не може да бъде прав и онзи, който се сили да докаже, че две и две е пет.
Но кое е истинското вероизповедание? Ето големият въпрос. Той ни се вижда на пръв поглед много труден и почти неразрешим, понеже всяко изповедание твърди, че то е единствено правото. Някои хора даже отиват дотам да казват, че у всички изповедания има частична истина, но че никое не е абсолютно право. Ние обаче не можем да кажем, че нито едно от съществуващите вероизповедания не е право, тъй като вярваме дълбоко в божествените думи на Иисуса Христа, Който, като основа Църквата Си, обеща, че тя ще пребъде до свършека на вековете, че Той Сам ще бъде в нея, и че „портите адови няма да й надделеят” (Мат. 16:18). А тя ще пребъде, по словата на св. ап. Павел, като „Църква на живия Бог, стълб и крепило на истината” (1 Тим. 3:15). Така че от Христово време до сега, па и докато свят светува, ще съществува истинската Църква. Който се съмнява, коя е тя, нека изследва съществуващите вероизповедания и ще я открие. Историческият метод на сравнението най-лесно ще ни доведе до разрешението на въпроса.
Ако сравняваме кое от днешните три главни християнски вероизповедания напълно се покрива с древната истинска и още неразделена Христова Църква, ще видим, че това не е католическата, която своеволно е направила много нововъведения, които древната Църква не е споделяла, че това не е и протестантската, която е скъсала с много древнохристиянски установления, догми и традиции, а единствено Православната, която нито на йота не е изменила в нещо на древната Църква.
Например, древната Църква учела, в пълно съгласие с Христа, че Дух Свети изхожда от Отца (Иоан 15:26). Католичеството и протестантството твърдят, че Дух Свети изхожда от Отца и Сина, Православната Църква и до днес учи като древната Църква, че Дух Свети произхожда от Отца. Ясно е, коя е правата вяра.
Древната Църква е вярвала, че причастяващите се приемат истинските Плът и Кръв Христови, защото тъй е казал нашият Спасител: „Това е Моето Тяло… това е Моята Кръв” (Мат. 26:26-28). Така вярва св. Православна Църква и до ден-днешен, докато протестантите твърдят, че причастието е само символ на Христовите Плът и Кръв. Кой има право, е ясно като бял ден.
В католичеството миряните се причастяват само с Тялото Христово, като от чашата с Кръвта пият само духовниците и някои висши особи. В древната пък Църква се е давало пълното св. Причастие с Тялото и Кръвта Господни на всички – и на духовници, и на миряни, защото Сам Иисус Христос, пророчески предвиждайки католическото заблуждение, е заповядал за чашата с Кръвта Си: „Пийте от нея всички!” (Мат. 26:27). Св. Православна Църква следва до днес практиката на древната единна Църква. Коя е на прав път, няма нужда да се доказва.
Ако продължим така сравнението между трите големи християнски изповедания, ще видим, че във всички случаи единствено Православната Църква напълно се покрива с древната, докато католичеството и протестантството много са се отклонили от нея – едни надясно, други наляво. Всички съпоставки изтъкват православието като единственото законно и неизменно продължение на едната, древна, неразделна, света, вселенска и апостолска Църква.
Възлюблени, ние сме честити, че сме членове на тази неповредена от никакви човешки лъжеучения Църква. Нека пазим св. си Православна вяра като зеницата на очите си! Нека не се отклоняваме от нея в никаква ерес! Един е Бог, една трябва да бъде и вярата, според първата Божия заповед: „Аз съм Господ, Бог твой; да нямаш други богове, освен Мене”.  

черпи от два извора истината за Твореца и Спасителя, Господа нашего Иисуса Христа, а именно светото Писание (Библията) и светото Предание! Светото Писание е написано по Божие вдъхновение от светите братя Апостоли, а светото Предание също води началото си от Апостолите, които са станали преки свидетели на учението, живота, чудесата, възкресението и пр. на Спасителя, и са предали всичко това на своите приемници епископите! Т.е. Господ Иисус Христос е предал всичко на светите Апостоли, а те на епископите и така до ден днешен. Именно затова се казва, че светата Православна Църква има апостолско приемство, защото пази Христовото учение непокътнато още от апостолско време! Светата Православна вяра е утвърдена веднъж завинаги от светите богоносни отци на състоялите се седем Вселенски Събора - там е определено как точно трябва да се вярва, там е съставен Символа на вярата, а всички еретици, разколници и сектанти са предадени на вечна Анатема!
За съжаление обаче, някои сектанти, четат безразборно светото Писание и, тълкувайки го посредством болните си мозъци, стигат до изкривено познание за Истината. Но всеки има право на свободен избор!

Преди години аз видях насъне
в сърцето ми издигнат кръст и трон.
На кръста бе Христос, с венеца трънен,
на трона
—
аз, горд, смел и без закон!
Аз властвувах! Живеех бурно, волно
за себе с
и бях сам и бог, и цар...
Но някак си все чувствувах неволно
в душата гнет, в сърцето си товар...
И чух, Иисус как плачеше над мене,
над мойте грехове и зла съдба.
Срази ме туй... Аз паднах на колене
и към Христа отправих таз молба:
“О, промени живо
та ми, да стана
от роб на злото Твой покорен роб!”
Ръка протегна Той и в миг ме хвана
и тихо рече: “Мой бъди до гроб!”
Сега пак виждам трон и кръст в сърцето:
На трона е Христос! Мой Цар е Той!
На кръста пък разпн?т съм аз. И ето,
сред мъките си чув
ствувам покой