Но нека най-напред да уточним понятията — какво е ерес и кой се нарича еретик. „Ерес — това е учение, противно на точната църковна догматика. Това название произхожда от гръцки — „вземам, заграбвам“ и е означавало личен произвол, стремеж да се противопостави на православния догмат субективното мнение“ (1). Св. Василий Велики определя ереста достатъчно ясно: „Еретици св. отци са нарекли онези, които напълно са се откъснали (от Църквата — бел. прев.) и са се отдалечили (от нея) в самата вяра“(2). Изопачавайки догматическото учение на св. Православна Църква, римският католицизъм се е превърнал в еретическо сборище, станал е „църква на лукавствуващите“ (Пс. 25:5, по слав. прев.).

За доказателство ще приведем свидетелствата на светите и богоносни отци на Църквата. Един от първите поборници за чистотата на вероучението, воювал против нововъведенията на Рим, това е Константинополският патриарх св. Фотий († 891г.). На събора, състоял се в Константинопол през 867 г., е било общоприето като документ съставеното от него „Окръжно послание до всички поместни Православни църкви“, с което се осъждат еретическите лъжеучения, господствуващи в Римската църква, превърнала се вече по това време в разсадник на вредни плевели. Изброявайки техните отклонения в областта на вярата, св. Фотий пише: „... и не само в това те са отстъпили от законите, но ако има връх на нечестието, достигнали са и него. Защото освен споменатите вече нелепости, те с крайна дързост са се осмелили да изопачат — като са извратили смисъла и са добавили (несъществуващи — бел. пр.) думи в светия и свещен Символ на вярата, който е непоклатно утвърден с решенията на всички Вселенски събори. Какви козни е измислил лукавият! Те говорят нечувани неща — че уж Светият Дух произхожда не само от Отца, но и от Сина... Коя коварна змия е избълвала тази отрова в сърцата им? Кой от християните би дръзнал да каже, че в Светата Троица има две начала: Отец за Сина и Духа, а за Духа — още и Сина, и по този начин да превърне единоначалието в двубожие, та да не се отличава с нищо християнското богословие от елинската митология и да бъде унизено достойнството на Свръхсъщностната и Единоначална Троица?... Кой няма да си запуши ушите за тази нечувана хула? Тя въстава против Евангелието, воюва против светите Събори, отхвърля светите и блажени отци... Този хулен и богоборен глас воюва против всички пророци, апостоли, йерарси, мъченици, против словата на Самия Господ... Тези нови предтечи на отстъплението, слуги на антихриста, виновници за смъртта на безброй души, тази язва на обществото, тези хора, разкъсали с толкова много и толкова големи разделения ... народа, тези измамници и богоборци ние осъдихме със съборно и божествено решение. И днес не ние ги осъждаме (отново), но обнародваме и известяваме на всички осъждането, което още преди това е било изречено против тях от състоялите се по-рано Събори и от апостолските определения... Затова ние всенародно изключихме тези хора, упорствуващи в своите многообразни заблуждения, от цялото християнско стадо... И само тази несравнима хула против цялата Света Троица — дори ако не бяха дръзнали да извършат нищо друго от казаното по-горе — е достатъчна, за да бъдат предадени те на много анатеми... Да отсечем (от тялото на Църквата) новопоявилата се гангрена на това нечестие; а онези, които са имали безумието да посеят такова голямо нечестие, ... да изтръгнем из корен и с обща присъда да ги предадем на огъня — наказание, което определят за отлъчените Господните думи.“ (3) И тъй, както виждаме, еретическите мъдрувания са започнали в Римската църква дълго преди общоизвестната дата на нейното отпадане от Вселенското Православие.

XIII в. е бил ознаменуван с появата на църковния небосвод на нови страдалци, изповедници на св. Православна вяра — свв. преподобномъченици, пострадали от ръцете на католиците на Светата Атонска гора (4). Те са се подвизавали до кръв за чистотата на Православието, презрели са смъртта и са потъпкали дявола и неговите слуги.

Шестстотин години след посланието на светейшия патриарх Фотий врагът на човешкото спасение измислил нова лъжа, за да улови верните в мрежите на еретическите заблуждения. През 1439 г. във Флоренция станало събитие, което разтърсило света и показало отново, че — искат или не искат някои — св. Православна Църква, укрепявана от Господа, твърдо пребъдва в чистотата на догматическото учение. Православието, в угода на латинците, било предадено от архиереите и императора, сключена била позорна уния с католиците, но с изповедническия подвиг на един единствен защитник и поборник на Христовата истина то удържало победа. Този защитник бил св. Марк Ефески († 1444). Той и до днес ясно свидетелствува в защита на чистотата на св. Православна вяра:

„... Ние се отдръпнахме от тях (от римокатолиците — бел. авт.) първи, или по-добре да се каже, ние ги отделихме и ги отсякохме от тялото на Църквата. Защо? — Защото те мислят нелепо и нечестиво са направили добавка (към Символа на вярата — бел. прев.). Затова ние се отвърнахме от тях като от еретици и се отделихме от тях...“ (5) В писмото си до своя ученик Георги Схоларий (т. 2) св. Марк посочва следното: „Да не ни измамят, като прибягват сега към компромиси и равенство, защото това е Каиафин синедрион и досега сключената от тях уния покрива с мрак Църквата...“ По-нататък (т. 3): „Този лъжесъбор ще отговаря за кръвта на убитите души, съблазнени относно тайнствата на вярата и навлекли върху собствените си глави проклятия и анатеми заради нововъведения във вярата“. „Онзи, който се опитва да ни накара да я отхвърлим (Православната вяра — и правилното щ изповядване — бел. ред.) и да въведем друга, по-нова вяра, макар да е и ангел от небето, да бъде анатема и да изчезне всеки спомен за него пред Бога и пред хората...“ (6) И по-нататък: „И тъй, братя, бягайте от латинските нововъведения и от онези, които ги внасят и вкореняват...“ (7). В писмото си до йеромонах Теофан (т. 1) светителят пише: „Те (латинците) отдавна са отсекли себе си (от Църквата — бел. прев.), изтлели са и подлежат на безброй анатеми...“ Св. изповедник на вярата ни убеждава да избягваме общението както със самите еретици, така и с онези, които се присъединяват към тях и споделят тяхната ерес.

По същото време към св. Марк се обърнали с въпрос как да се отнасят към някой монах, който приел епископски сан и служел заедно с латинците. По този повод светецът отговорил: „... по всякакъв начин да се избягва общението с него, да не се служи заедно с него, нито пък да се поменава той (в църква — бел. прев.), да не се смята за архиерей, но за вълк и наемник, и въобще не бива да се служи в латинските църкви, за да не си навлечем и ние Божия гняв... заради извършващите се там беззакония...“ „И тъй, братя, избягвайте и вие общението с тези, с които не бива да се общува и поменаването на тези, които не бива да се поменават.“ (8) В своето завещание св. Марк отново настоятелно увещава да не общуваме с привържениците на латинската ерес: „Аз съм напълно уверен, че колкото съм по-далече от него (от тогавашния Константинополски патриарх, който бил униат и еретик — бел. авт.) и от подобните на него, толкова съм по-близо до Бога и до Неговите светии. И колкото повече се отделям от тях (еретиците — бел. прев.), толкова повече се намирам в единение с Истината и със св. отци... Убеден съм също и в това, че ония, които се присъединяват към тях, се намират далече от истините на Църквата и от нейните блажени учители... Те (латинците — бел. ред.) — трябва да бъдат напълно отделени от нас...“

На 6 май 1848 г. било утвърдено Окръжното послание на Източните патриарси, имащо за всеки православен християнин безспорен авторитет по въпросите на вероучението. Това послание отново хвърля ярка светлина върху въпроса за латинството като ерес: „(Една) от най-разпространените ереси в по-голямата част на света някога е било арианството, а сега — папизмът.“ Съборът утвърждава, че еретическото лъжеучение на латинците „е извратило целия апостолски чин“ (чл. 4-5). Относно недопустимостта да се правят добавки в св. Символ на вярата в посланието се казва, че „такова учение носи в самата си същност и свойства всички признаци на неправославно учение. А всяко неправилно учение, отнасящо се до догмата на Съборната Църква за Блажената Троица, за произхождението на Божествените Лица, както и за изхождението на Светия Дух, е и се нарича ерес и разсъждаващите така — еретици, според определението на светейшия римски папа Дамас: „Който за Отца и Сина мисли правилно, а за Светия Дух неправилно, той е еретик“. (9) Затова едната света съборна и апостолска Църква, следвайки светите отци, както източните, така и западните, както някога е възвестявала при нашите отци, така и днес съборно възвестява, че това нововъведено мнение — че Светият Дух изхожда от Отца и Сина — е ерес, и последователите му, които и да са те, са еретици... и всяко духовно богослужебно общение с тях на православните чеда на Съборната Църква е беззаконие по силата на 7-мото правило на III Вселенски събор“ (чл. 15). „От това време (когато те са изпаднали в ерес — бел. авт.) няма никакво духовно общение между тях и нас. Защото те със собствените си ръце са изровили дълбока пропаст между себе си и Православието“ (чл. 7). И по-нататък: „Приемащият ново (учение), сякаш смята за несъвършена предадената му Православна вяра... Дръзващият или да направи, или да съветва, или да замисля такова нововъведение, вече се е отрекъл от Христовата вяра, вече доброволно се е предал на вечна анатема за хула срещу Светия Дух, като че ли Той (Светият Дух) е говорил несъвършено в Писанията и на
Вселенските събори. Тази страшна анатема, братя и възлюблени чеда в Христа, не ние изричаме днес, но я е изрекъл преди всички нашият Спасител: „Ако някой каже дума против Духа Светаго, няма да му се прости ни на този, ни на онзи свят“ (Мат. 12:32)“.

В Окръжното патриаршеско и синодално послание на Константинополската Църква, публикувано през август 1895 г. и имащо безспорен догматически авторитет, се казва:

„Днешната Римска църква е църква на нововъведенията, на подправени съчинения на отците на Църквата, на изопачено тълкуване на Свещеното Писание и определенията на светите Събори. Затова тя основателно и заслужено е била и бива отричана, докато упорства в своята заблуда“ (чл. 20). Светейшият Константинополски патриарх Антим, заедно с цял сонм светители се обръща към народите на Запада, които „следват противоевангелските и съвсем незаконни нововъведения на папизма, които пребъдват вън и далече от едната свята съборна и апостолска Православна Христова Църква. Отделете се от тези, които изопачават евангелската истина. Нека всички да се пазим от лъжеапостолите, които идват в овча кожа и се опитват да въведат в заблуда непросветените измежду нас с разни коварни обещания, като всичко това смятат за законно и си позволяват всичко заради единението“ (чл. 25).

В заключение ще приведем свидетелства и на някои светци. В писмата на преп. Амвросий Оптински така се проповядва истината на св. Православна Църква: „Римската църква отдавна се е отклонила в ерес и нововъведения. Главната ерес на тази църква, не по същество, а по действие, е измисленият догмат за главенството на папата или, по-точно, горделивото търсене на власт от Римските епископи над другите четирима Източни патриарси. Съборната Източна Църква е прекъснала общението с поместната Римска църква, като с отпаднала от истината и от правилата на Съборната Православна Църква.“

Св. праведен Йоан Кронщадски пише за латинската ерес следното: „Нито едно изповядване на християнската вяра, освен Православното, не може да доведе християнина до съвършенство на християнския живот или до святост и до пълно очистване от греховете... защото другите, неправославни вероизповедания „държат истината в неправда“ (Рим. 1:18), смесват истината с лъжа и суемъдрие и не притежават тези дарувани от Бога средства за очистване, освещаване, възраждане, обновяване, които притежава Православната Църква... Колко големи погрешности, гибелни за човешките души, е измислила католическата папска църква — в догматите, в обрядите, в каноническите правила, в богослужението... Ние твърдо вярваме в единствения Глава на Църквата — Христа, и друг, видим и непогрешим глава не можем да признаем, защото не бива да се служи на двама господари... Никакви компромиси с ереста не може да има и никакво общение с нея.“

И така, за православните е напълно очевидно, че при разлика в разсъжденията на светите отци и съвременните богослови, трябва да дадем предимство на първите.

*   *   *

След всичко казано по-горе, може ли да се смята за православно изповядването, че римокатолицизмът с неговите ужасни изопачения на апостолската вяра, е „църква-сестра“ ?

Остава само да направим няколко допълнения преди да завършим. Съвместните молитви на православни с еретици, т. нар. „икуменически молитви“, толкова често практикувани днес, са абсолютно забранени от св. канони на нашата Църква: 10-то апостолско правило: „Ако някой се помоли с отлъчен от църковно общение, макар и в дома си, да бъде отлъчен“. 45-то апостолско правило: „Епископ, презвитер или дякон, който само се е молил с еретици, да бъде отлъчен. А ако им позволи да вършат каквото и да било като служители на Църквата, да бъде низвергнат“.

Преп. Максим Изповедник казва: „Желая и се моля вие да бъдете резки и непреклонни с еретиците само когато се отнася до общуване с тяхната извратена вяра. Защото смятам за човеконенавистничество и отдалечаване от божествената любов да се поддържа заблудата, от което изпадналият в нея още повече се поврежда“.

И тъй, недопустимо е каквото и да съглашателство с общностите на еретиците. „Еретиците никога няма да се върнат в Църквата, ако бъдат подкрепявани в убеждението, че те също имат църква и тайнства“. Тези думи на св. Киприан Картагенски нека бъдат за всички истинно православни християни твърда основа за непоколебимост в св. Православна вяра. Необходимо е винаги да помним, че никой не властвува над нашата вяра — нито цар, нито архиерей, нито лъжесъбор, нито някой друг, но единствен Бог, Който и Сам, и чрез Своите ученици ни я е предал.

Светителят Генадий Схоларий, Константинополски патриарх, ученик на св. Марк Ефески, наставлява верните християни (следователно и всички нас, дръзващи да се считаме за такива) със следните думи: „Проверявайте вашите епископи само в едно: узнавайте дали те са православни, дали не учат на догмати, противни на истинската вяра и не служат ли заедно с еретици или с разколници“.

Нека това увещание, отправено не само към епископите и свещениците, но и към миряните, да не се стори на никого дързост, но похвално старание да се запази изповядването на Православната Църква в чистота и непорочност.

Превод от руски със съкращения. сп. „Свет Православия“, бр. 22/1996, с. 18-21. Материалът е публикуван под наше заглавие — „Православно слово“, бр. 5-6, октомври-декември 1996 г., стр. 8-11.

1. Пълен православен богословски енциклопедически речник, ч. 1, с. 869.
2. I Каноническо послание на св. Василий Велики.
3. Окръжно послание на светейшия Константинополски патриарх Фотий.
4. Виж „Свв. двадесет и шест Зографски мъченици“, Солун 1991.
5. Окръжно послание на св. Марк Ефески, т. 4.
6. Писмо до настоятеля на Ватопедския монастир на св. Атонска гора, т. 2.
7. Там, т. 3.
8. Писмо до Теофан в Еврип, т. 2
9. Изповядване на вярата, изпратено от папа Дамас до Солунския епископ Павлин.
10. Св. Марк Ефески, писмо до игумена на монастира Ватопед.