Спомнете си как мнозина от вас посрещнаха Нова година и хладнокръвно преценете – прилича ли това на нещо християнско? До полунощ да играете на карти или да плямпате разни глупости, а точно в полунощ, на границата между старата и новата година, да вземете чаши с вино и да се въртите – какво е това и има ли в него някакъв смисъл?

Бог, Господарят на времето и на живота ни, ни е дал да изкараме една година и ни въвежда в друга. Какво е уместно да направим в минутата на този преход?

Да въздигнем ръце към небето, да благодарим на Господа Бога за миналите Му милости и да Го помолим да продължава премилосърдно и за в бъдеще благоволението Си. Ако бяхме постъпили ето така или във всяко отделно семейство, или в съвместно събрание на няколко семейства, тогава посрещането на Новата година наистина щеше да е благословено. А пък то – почнат да се въртят и да се чукат с чаши. Какъв смисъл има в това? Нима животът ни е шега, а времето – негоден за нищо предмет? Ако е така, то, разбира се, няма по-добър начин за посрещане на Новата година от този – с празнословие и танци. Това би означавало да дадем тон за цялата следваща година.

Но нима има здравомислещ човек, който да мисли по този начин за времето и живота? Защо стана така? Прииска ви се да се повеселите ли? Но нима няма друго време за веселие? Не, тук има нещо друго. Какво? Ще кажете: “Обичаят е такъв”. Аз пък ще кажа: Да, обичаят, само че не християнският, а езическият, нечестивият, богопротивният. Защото очаквате тази минута като свещен момент и се хващате за чашите съвсем не със същите мисли, както в друго време, и се въртите не със същия дух, както обикновено. Всичко това се извършва при вас като някакво свещенодействие.

Но на кой бог се извършва у вас това свещенодействие – на Христа Спасителя ли, Който бе прикован към кръста, вкуси жлъчка и оцет и ви изкупи със страданията и смъртта Си? Разбира се, че не, защото какво общение може да има между Христа и велиара? (2 Кор. 6:15 - слав.) Не, не Нему се извършва това свещенодействие, а или на Бакхус – езическия бог на пиянското веселие, или на Венера – богинята на плътските, нечисти утехи. Ето твоите богове, Израилю (3 Царств. 12:28)! Тъй че от тях и чакайте да получите онова, което сте си пожелали един другиму, а от истинския Бог няма какво да чакате, защото когато Светата Църква се молеше за благославяне на Новата година, вас ви нямаше в Божия храм, силите ви се бяха изтощили – те бяха принесени в жертва на езически богове или на празна вражеска мечта и измама.

Какъв е смисълът след това от всичките ви благопожелания? Сякаш сте заграбили в ръцете си всички блага и без участието на истинския Бог ги раздавате с щедра ръка – на един едно, на друг друго. Налице е едно от двете – или сте разграбили Божията съкровищница и се разпореждате с нея, както намерите за добре, или всичките ви сладки благопожелания са детска палячовщина. Така че от която и страна да погледнеш тоя обичай, се налага да кажеш: Хвалбата ви не е добра (1 Кор. 5:6).

И не се оправдавайте, че при това действие уж нямате богоотстъпнически мисли. Защото щом при него няма мисъл за Бога, как може то да не е богоотстъпническо?

Не се оправдавайте и с това, че не знаете как се е разпространил този обичай. Той не би се разпространил, ако не го бяха приели. А вие не му отваряйте вратата на дома си и той няма да влезе. Един няма да го пусне, втори, трети, всички, при които и да отиде, няма да го пуснат – и той ще се затътри натам, където само той си знае, и няма да срами светото място с безобразието си.