Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.12.2015 14:05 - Тържеството на Православието!
Автор: ravramov Категория: Новини   
Прочетен: 873 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 04.12.2015 19:57

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

ТЪРЖЕСТВОТО НА ПРАВОСЛАВИЕТО


image



















“О, чудно, божествено Православие!

Аз виждам светлия твой образ” (св. прав. Йоан Кронщадски)

Така, обикновено, е прието да се нарича светлото празненство, което Светата Църква извършва след края на строгите и усилено-молитвени дни след първата седмица на великопостния подвиг  – в първата неделя на Великия пост. 

В този ден радостно и тържествено се споменава победата на истинното, неизкривено  учение на Христовата Църква над иконоборческата  ерес, дълбоко наранила Църквата през VIII и IX в., а задно с това  над всички други злочестиви ереси – лъжеучения, опитващи се да подронят и да извратят истинното учение Христово.

Самата дума – терминът  “Православие” се е появил като резултат от борбата на  чистата, неизкривена Истина на Христовото учение с лъжата.

Православен” е онзи, който право, или правилно слави Бога, т.е правилно вярва, именно така, както е учил слезлият на земята за спасението на човека - Единородният Син Божи, не примесвайки към това учение нищо свое, чисто човешко, и правилно, в пълно съгласие и в съответствие със своята вяра, живее, тъй като само вярата без дела е мъртва (Иак.2:26).

Знаят ли това всички онези, които официално се считат „православни” и формално се явяват членове на Православната Църква? Дават ли си те ясна сметка, какво ги задължава това звание.

Уви! Колко малко днес са останали такива, които разбират какво означава званието “православен християнин ” и какви задължения то налага на своя носител!

Ширещото се мнение днес е такова, че “Православието” – това е една от разновидностите на християнството, имаща както своето достойнство, така и своите недостатъци и даже грехове и заблуждения. Но съвършено е чуждо на съвременния човек, дълбоко потънал в своята самомнителна гордост и едновременно – в безпросветно духовно невежество, съзнанието за това, че Православието – това е чистата, без примеси Истина, пренесена на земята от Самия Въплътил се Бог и затова и тя “няма петно, или порок, или нещо подобно” (Еф.5:27). Като учреждение Божествено, Църквата Христова Православна е “СВЯТА И НЕПОРОЧНА” (Пак там), а всички грехове и заблуждения на хората, формално принадлежащи към нея, това са техните собствени грехове и заблуди, за които не е виновно Православието, тъй като те не произтичат от неговата природа, а обратно, като отстъпление от истинното Православие, колкото и те лицемерно да се прикриват зад неговото име.  

Трябва също да се помни, че не е всичко онова истинно Православие, където се афишира неговата рекламна табела. Например: там, където се проповядва лъжа и служение на сатанинското зло, вместо на истинния Бог и на Христа, там, разбира се, няма Православие, независимо от всяка изкусителна външност.

Удивителното духовно невежество на нашето време, между другото никак не иска да разбере, че Църквата не съставлява по същността си само духовенството и затова греховете и заблужденията на отделните представители на духовенството не трябва да се приписват на Църквата като цяло и да се счита, че цялата Църква е виновна и отговорна за тях. Който греши и се заблуждава, бидейки формално “православен”, то той лично сам ще понесе, и при това особен отговор пред Бога и за себе си, и за породените от него съблазни, но с  това Църквата няма нищо общо.

Православието – това не е едно само лишено от смисъл условно название, а – самата същност на делото, то не един  отвлечен, откъснат от живота на истината (догмат), а дух и живот (Ин.6:63).  И това е особено важно да се знае и помни в нашето изпълнено с всякаква лъжа, фалш и лукавство  време, когато са объркани в съзнанието на хората всички понятия, когато всичко е така извратено и много неща се разбират и тълкуват буквално “с краката нагоре”!

Не всичко, което проповядва лицето, облечено на вид в сан на православен свещеник и дори епископ - е  Православие. В наше време много лъжебратя (2 Кор.11:26),  чрез различни начини и търсения проникват в църковния клир и даже епископат, но това съвсем не значи, че ако той проповядва нещо от името на Църквата, то това вече е, без всякакво съмнение, гласът на Православието, а излаганото от него учение е действително истинно-православно учение.

Страшни времена настъпиха днес, братя!

 

Време на тържествуваща лъжа – така можем да охарактеризираме нашето време. Но, разбира се, това е само временно допущение Божие, изпратено ни за изпитание и за укрепване в истинната вяра. Истинното православие не е изчезнало и не може да изчезне, без оглед на никаква лъжа, без значение на никакви подмени и фалшификации, без значение на никакви преследвания и гонения. То живее в сърцата на мнозина и ще продължава да живее, макар, може би, не винаги там, където се кичат с неговия етикет-реклама.

И макар при създалата се ситуация –  при почти пълното пренебрежение и поругание на истинното православие, да говорим за Православито като за единствено истинна, единствено спасяваща вяра и още по трудно – да празнуваме светло и радостно празника на Православието, към което ни призовава Църквата в първия неделен ден от Великия пост, желаейки да ни въодушеви и ободри, ще се утешаваме с мисълта, че крайната победа е за истинното Православие, а всякакви лукави негови врагове и всякакви видове “лъже-православие” ще се разсеят, ще изчезнат яко дим и всички ясно ще видят тогава къде е била Истината и къде – лъжата.

Какво се изисква сега от нас?

От нас се изисква преди всичко непоколебима твърдост и жертвено изповедничество, за да не се смущаваме от никакви ужасни съблазни, които са разпръснати сега на всяка крачка, и без да се увличаме от каквито и да било изкусителни предложения и подаяния – свято и нерушимо да пазим нашата вяра – вярата си Апостолска, вярата си Отеческа, вярата си Православна, помнейки, че, според учението на Словото Божие, “без вяра”, разбира се, без истинна вяра“ не е възможно да се угоди Богу“ (Евр.11:6), а следователно, е невъзможно да се спасиш.

Написано от архиепископ Аверкий Таушев - иерей на Руската Православна задгранична Църква

http://www.globalorthodoxy.com





Гласувай:
3
1


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ravramov
Категория: Новини
Прочетен: 225408
Постинги: 191
Коментари: 136
Гласове: 212
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930