ПЛОВДИВ Е ПЪРВАТА ХРИСТИЯНСКА ПРЕСТОЛНИНА НА ЕВРОПА
ТУК, В ТРАКИЙСКИЯ ГРАД ПЛЪПДИВЪ, АПОСТОЛИТЕ ПАВЕЛ И СИЛА СА ПОКРЪСТИЛИ БЪЛГАРИТЕ В РЕКА МАРИЦА
Проф. дбн Димитър Н. Нанкинов
През 2019 г. древният Пловдив (Пулпудева, Филипопол) ще се увенчае с престижното звание „Европейска столица на културата“.
Има събития в човешката история, с които ние, българите, трябва вечно да се гордеем. Едно от тези малко известни или нарочно забравяни събития е, че българите (траките) първи в Европа са приели християнството. Това е станало преди две хиляди години, в началните десетилетия след Христа, когато на река Марица в Пловдив светите апостоли Павел и Сила за първи път на нашия континент извършват светото кръщение. Важната историческа случка е отразена в „Деянията на апостолите” и в посланията на св. апостол Павел до римляните и до филипяните (т.е. пловдивчаните). За да стигнат от Мала Азия до Пловдив, апостол Павел и апостол Сила (тракиец, българин, който е знаел местния език и е помагал на апостол Павел при общуването му с българите) пътуват отначало с кораб до остров Самотраки и до пристанищния град Неаполис (Кавала), а след това пристигат в Пловдив. На река Хебър (Марица) те извършват великото дело – покръстването в Христа на местните жители. Така
поставят началото на първата християнска община и на първия епископски престол в Европа
Известно е, че първа светото кръщение приема една жена на име Лидия. Римляните арестуват двамата апостоли, но през нощта става земетресение, тъмницата се разрушава и те излизат на свобода.
Районите, посетени от апостолите Павел и Сила на Балканите са били населени с траки (българи), които са наричали Филипополис с българското име Плъпдивъ (Пловдив).
Малката базилика в Пловдив доказва, че градът е един от първите центрове на Християнството на Стария континент
В своите бележки за Посланието на апостол Павел към римляните бл. Теофилакт Български пише: „Апостол Павел казва: „… тъй че разпространих благовестието от Йерусалим и околността дори до Илирик”. Искаш доказателства за това, което говоря ли, казва (ап. Павел)? Виж големия брой на моите ученици – от Йерусалим до Илирик, който съвпада с границите на днешна България. Не е казал: аз съм проповядвал, а „изпълних благовестието“, за да покаже, че словото му не е било безплодно, но действено. За да не помислиш, че е вървял по прав и широк път. „И околността“, казва, т. е. аз съм обходил народите, проповядвайки и на север, и на юг…’’
„Посланието” може да бъде тълкувано от различните хора по различен начин, но за нас, българите, е важно, че най-рано в Европа (още преди средата на първи век), християнството е било разпространено сред нашите далечни предци – древните българи и че още тогава – много столетия преди 681 година! – тук, на Балканите, е имало държава България.
В Пловдив апостол Павел научава, че юдеите искат да го убият при неговото пътуване до град Троя. По дух той се е смятал тракиец и е следвал орфическото учение на траките, което е било преследвано от ортодоксалните евреи. За по-голяма безопасност апостол Павел се качва на кораб в Пловдив и след петдневно плаване по пълноводната тогава река Марица и през Тракийско (Егейско) море пристига в Троя. Според българския историк Стефан Гайдарски тракийският орфизъм е учение много близко до християнството, предвестник на християнството, съществувало хилядолетия преди Христа, много преди Иисус да се роди във Витлеем и стане човек … като нас. В тайните орфически „Тракийски Послания“ пише:
”Този същият Иисус беше познат …. още от Древна Тракия. А те го наричаха Възкресението – Иисус, Ти-Он-Иисус, Дион-Иисус, което гърците изопачиха и нарекоха Дионисус или Дионисий”.
На 29 юни 65 година апостолите Петър и Павел са били осъдени от император Нерон и обезглавени в Рим.
Апостолите Павел и Сила напускат тъмницата в Пловдив благодарение на чудодейно земетресение
Впоследствие християнството сред траките и скитите, обитаващи крайбрежието на Черно море, разпространява и братът на Петър, св. апостол Андрей Първозвани, първият Христов последовател. Постепенно християнството прониква в земите, населявани от българите по целите Балкани, в Мала Азия и по Северното Причерноморие.
Българската държавна власт се оказва изключително толерантна към изповядването на християнството. Върху територията на Първото българско царство са действали няколко стотин църкви и манастири. Българската църква е била самостоятелна (автокефална) и датира още от първи век. Отличава се от византийската – това са две различни естетически и богословски концепции. Така много векове преди обявяването му за държавна религия (864-865 г.) християнското учение достига до повечето българи, населявали Балканския полуостров. Адаптирането на древната свещена българска (бохарска) азбука, възникнала въз основа на тракийското пиктографско, т.е. йероглифно писмо, създаването на нейна основа на славянската писменост от Светите братя Кирил и Методий и
проповядването на християнството на роден език, довежда до бурно развитие на българската книжовност,
създава се оригинална и преводна книжнина на роден език, превеждат се богослужебни книги. Разцветът на българската средновековна литература започва с пристигането през 885 година в столицата Плиска на учениците на Кирил и Методий. Във Велики Преслав и в Охрид се оформят двата главни културни центъра на Първото българско царство.
От България християнството и българската писменост и книжнина се разпространяват сред другите славяни (скити), обитаващи по онова време огромните евроазиатски пространства. През този период, специално за нуждите на новопокръстения руски народ, от България към Русия заминават големи количества оригинални и преписни български ръкописи, а български свещенници и учители „подготвят първите грамотни люде у източните славяни”.
Християнството е използвано от ромеите (гърците) като мощно и коварно оръжие за подчиняване и поробване на съседните народи. Русия не е била поробена от Източната Римска империя, защото от момента на приемането на християнството от българите и до днес богослужението в нея се води не на гръцки, а на древнобългарски (църковнославянски) език.
Кръст (крьсть, крестъ) е древнобългарска (тракийска) дума. Цялата християнска терминология с корена „крьст”, използвана в Русия, произхожда от кръста като символ на християнството. Главната улица в град Киев, която минава по руслото на бившата рекичка, в която е станало покръстването на руснаците, се нарича Крешчатикъ.
Много са доказателствата, които показват, че Русия е покръстена от българите, а не от гърците.
Покръстването на българите, а също и на други евроазиатски народи, е било многовековен и сложен процес. В Русия християнството е прониквало както от Дунавска, така и от Стара Велика България, съществувала 515 години, от 165 до 680 г., върху обширната територия между Каспийско море и Карпатите. Покръстването на източните славяни и разпространението на писмеността в Русия е продължило и при св. български цар Борис Първи, при неговия син цар Симеон Велики, при внука му св. цар Петър Първи и след това. България е помогнала и при официалното приемане на християнството от Киевска Русия. Това е станало след величавата съвместна победа (над нахлулите в нашата страна ромеи) на българите и русите, водени от българския цар Самуил и киевския княз Владимир при Траянови врата на 17 август 986 година. След битката при Траянови врата двамата велики държавници и пълководци сключват договор за вечна дружба между нашите народи, според който през 986-992 г. български свещенници покръстват руския народ. Първият киевски митрополит Михаил е българин от град Охрид, отишъл в Киев с няколко епископа. Всяка година на 28 юли с пищни тържества Русия чества официалното покръстване на своя народ, станало по времето на княз Владимир Покръстител, внук на българската княгиня Олга, женена за киевския княз Игор и след неговата смърт дълго време управлявала Киевска Русия.
Но преди да се случат изброените и много други събития на нашия континент и в света е трябвало най-напред да бъдат покръстени първите българи.
Пловдив с право може да се нарича Европейска столица (престолен град) на християнството,
защото именно в този български град, за първи път масово жители на Европа са получили светото кръщение, създадена е първата християнска община и първия епископски престол в Европа. За да имаме бъдещея е необходимо да знаем, тачим и пазим своето минало. Важните за България исторически дати не трябва да се премълчават, а да се прославят и вековечават. Време е в Пловдив, край река Марица, върху хълма на Стария град или на Младежкия хълм, да издигнем величествен гранитен паметник на Иисус Христос, който да се вижда отдалече и да напомня на нас и на всички хора по Земята за един от българските приноси в човешката цивилизация, за нашата вяра и нашата велика история.
Какво означава титлата „столица на културата“
През 2019 година един български и един италиански град ще се увенчаят с престижното звание „европейска столица на културата”. Това състезание носи много възможности и позитиви не само на спечелилите градове, но и на тези, които участват активно в процеса на подготовка, защото насочва вниманието на гражданите и хората, които взимат решения към развитието на културата. Неотдавна международно жури с председател Стийв Грийн реши, че през 2019 г. българският град Пловдив ще бъде една от двете европейски столици на културата. Изборът на град в Италия ще се състои през октомври. Официалното решение на Съвета на министрите на ЕС се очаква през май 2015 г.
Инициативата „Европейска столица на културата” е сред най-престижните и популярни европейски културни събития. Замислена е с цел да допринесе за сближаването на европейските народи.
Решение за нейното осъществяване е взето през юни 1985 г. от Съвета на министрите на културата на Европейския съюз по инициатива на гръцката артистка и политическа деятелка Мелина Меркури. В периода след 1985 г. повече от 40 градa са избрани за титлата „европейска столица на културата“ – от Стокхолм до Генуа, от Атина до Глазгоу, от Краков до Порто.
Събитието може да донесе огромни ползи за градовете в културно, социално и икономическо отношение в рамките на самата година и след това. То е уникална възможност за обновяване на градовете, за промяна на представата за тях и за тяхното популяризиране в европейски и международен план. По изчисления на някои предишни успешни столици всяко евро, инвестирано в събитието, може да генерира печалба в размер между 8 и 10 евро. Така събитието може да допринесе за растежа и заетостта.
Писна ми от лъжливи работодатели!!! До к...
Научно за обитателите на блог.бг-то
Изпускането на Св.Андрей,като покръстител,а това е в 37 г.сл.Хр.
Св.Павел е с много уговорки Свети..!Не знаем всичко.
.."Сред траки и скити..." Скитите не са ли траки и по някое време наречени българи!?
Фактът,че авторът,признава,че българската църква възниква в първи век от Хр.,заслужава само адмирации!Лека полека мозайката се подрежда,докато светът разбере,че гърците не са първите Християни,че пишат с наши букви,а цялата им история и митология е наша,на българите!
На всичко отгоре св. Павел е един от двамата първовърховни апостоли, потрудил се най-много за разпространението на словото Божие!