Прочетен: 3302 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 19.12.2016 11:00
ХРОНИКА НА СЪБИТИЯТА ОТ НАЧАЛОТО НА 20 ВЕК, КАСАЕЩИ ПРАВОСЛАВНАТА ЦЪРКВА И ОТСТЪПЛЕНИЕТО ОТ НЕЯ.
1. Светият патриарх Тихон и основаването на Катакомбната Църква и РПЗЦ.
1917 г. / Свикан е Всерусийски Църковен Събор, на който митрополит Тихон (Белавин) е избран за патриарх.
1918 г. / Всерусийски Поместен Събор, под председателството на патриарх Тихон Московски и на цяла Русия, бъдещият руски новомъченик, провъзгласява Анатема срещу комунистите, съветската власт и всички техни съучастници.
1920 г. / Светият патриарх Тихон издава пророчески Указ № 362, в който се определят правилата за една нова синодална администрация на Църквата, в случай на преследване. Вследствие на този документ от първостепенно значение за Руското Православие, са основани Катакомбната Църква в Русия и Руската Православна Задгранична Църква (РПЗЦ), Църкви, които нямат никакво общение със сергианската московска псевдопатриаршия, която е канонично нелегитимна.
1923 г. / Св. патриарх Тихон, намирайки се в болшевишки затвор и очаквайки смъртната си присъда, адресира пророческо писмо до всички християни. Ето част от него: „Чеда! По време на съветската власт Православна вяра няма да има. И толкова време няма да има Православна вяра, колкото трае и съветската власт. Но, ако ние се молим непрестанно и постим, след това ще има за кратко време някаква религиозна свобода. И тогава, всички църковни революционери, попове и владици, съветски служители, убийци и губители на християнските души, отново ще заемат местата си в църквите, от които те вече са отпаднали. Но вие, избраните служители на Господа, недейте има никакво общение с тях и не ходете при тях, за да се молите, защото те всички се намират под Анатема и проклятие”.
1925 г. / Новомъченикът патр. Тихон е отровен от болшевиките, защото не се съгласява да подчини Руската Православна Църква на съветските власти.
2. Сергианският разкол и Катакомбната Църква.
1927 г. / Със съдействието на съветската безбожна власт, Нижегородският митрополит Сергий (Страгородский), тогавашен заместник на местоблюстителя на патриаршиския престол, узурпира Църковната власт, с което поставя началото на сергианския разкол в Руската Църква. Самочинно образувайки т. нар. „Временен Синод”, митр. Сергий издава отстъпническа Декларация, чрез която от името на цялата Руска Църква узаконява богоборческия комунистически режим и обявява неговите „радости и скърби” за „радости и скърби на Църквата”. Така възниква съвременната Московска (съветска) патриаршия, която попада под Анатемата на св. патриарх Тихон от 1918 г.
След разкола от 1927 г. тези, които останали верни на Православната Църква и не приели „Декларацията”, се отделили от митрополит Сергий и започнали да живеят нелегално, извършвайки богослуженията тайно, криейки се от властта и по този начин положили началото на Катакомбната Истинно-Православна Църква. Отци-основатели на Катакомбната Църква са светите новомъченици митрополити Кирил Казанский и Иосиф Петроградский.
70-годишното преследване на Църквата, започнато от комунистите и подпомагано от съглашателството на митр. Сергий и неговите наследници, унищожава 76 000 църкви, 1400 манастири и милиони православно вярващи, сред които 70 000 свещеници и 30 000 монаси. В допълнение на това са унищожени и 150 епархийски училища, 54 семинарии, 4 църковни академии. Това е най-жестокото преследване в историята на Православието. След като унищожи църквата в Русия, съветизираната Московска Патриаршия иска да унищожи Православието навсякъде, оглавявайки икуменическата всеерес.
3. Въвеждането на новия календар и основаването на Църквата на Истинските Православни Християни (ИПХ) в Гърция.
1923 г. / Вселенският патриарх Мелетий ІV (Метаксакис), масон във Великата източна ложа на Гърция, налага новия календар в Константинополската патриаршия.
1924 г. / Новият (папски) календар е въведен и в Гръцката официална църква, а по-късно и в Румънската, Българската, Александрийската, Антиохийската, Кипърската и Финландската. Благочестивите гръцки православни християни, които избират да продължат следването на традиционния календар, установен от светите отци, са подложени на преследвания.
1935 г. / След като виждат, че няма да отхвърли новия календар, трима митрополити напускат официалната Гръцка църква. Синодът на Истинските Православни Християни (ИПХ) в Гърция се формира от следните трима епископи в присъствието на 25 000 вярващи, които напускат официалната църква: (председател) митр. Герман Деметриадски, митр. Хризостом Флорински и митр. Хризостом Закинтски. Те също правят и официално заявление, че новокалендарците са схизматици. Към ИПХ се присъединяват над 800 енории от цяла Гърция.
1943 г. / Синодът на ИПХ се оглавява от архиепископ Хризостом Флорински.
1955 г. / Предузнавайки скорошната си смърт, архиеп. Хризостом приема светите тайни и се представя в Господа на празника Рождество Богородично. На погребението присъстват десетки хиляди вярващи. Шест години по-късно се откриват неговите благоуханни мощи. Синодът на ИПХ създава 12–членна комисия, която да ръководи Църквата и да намери начин да възстанови нейната йерархия.
4. РПЗЦ и ИПХ Гърция обединени в борбата срещу новокалендарието и всеерестта на икуменизма.
1932 г. / В свое пастирско послание Първойерархът на РПЗЦ митр. Антоний (Храповицки) анатемосва масонството.
1961 г. / Под натиска на съветската власт, която променя своята външна политика, Московската патриаршия става член на Световния съвет на църквите (ССЦ) – главен орган на икуменическото движение, последвана от Полската, Румънската и Българската православни църкви, а впоследствие и от Сръбската.
1964 г. / Вторият Първойерарх на РПЗЦ, Митрополит Анастасий (Грибановски), поради здравословното си състояние и старостта, поднася на Архиерейския Събор молба за излизане в пенсия. Последният завет на митрополит Анастасий е: “РПЗЦ не трябва да има никакво канонично, молитвено или дори обикновено общение с Московската патриаршия и нейните йерарси”.
Възникнал въпросът – кой ще бъде новият Първойерарх? По предложение на светител Йоан (Максимович), който бил един от кандидатите, на 14/27 май 1964 г., в деня Преполовение на Петдесетница, Брисбенският епископ Филарет (Вознесенский) е избран от Архиерейския Събор на РПЗЦ и издигнат на нейния Първосветителски престол.
1965 г. / Отстъплението на “официалното светско Православие” завършва. Вселенският патриарх Атинагор и папа Павел VІ едновременно “вдигат Анатемите от 1054 г.”. През ХІ век Православната църква налага анатема на папската ерес, за да предпази православните християни от богохулните учения, водещи към гибел. “Вдигайки” анатемата, Атинагор официално провъзгласява, че папата и неговите последователи са незаслужено отлъчени от Църквата, че тя неправилно е считала папските учения за лъжливи и че наистина латинското папство е част от Православието. В официалното изявление на Вселенската патриаршия се казва: “Премахването на взаимните отлъчвания между двете Църкви възстановява каноническите отношения между Рим и Новия Рим. Това възстановяване е каноническа необходимост...” От този момент няколко манастира и скита на Света Гора спират да поменават Вселенския патриарх. ИПХ Гърция използват това, за да потвърдят отново своето истинско православно изповедание и да осъдят икуменизма на Вселенската патриаршия. Те отново потвърждават безблагодатността на икуменистите, която вече е неоспорима истина.
Това явно антиправославно действие на Вселенската патриаршия, не могло да остави равнодушен и митрополит Филарет. На 15-ти декември 1965 г. той писал на Атинагор, протестирайки срещу неговата постъпка. РПЗЦ прекратила общение и спряла съслуженията с изповядващите икуменизма, като на практика ги считала за еретици. От този момент до смъртта си св. Филарет се стремял да ръководи РПЗЦ, противопоставяйки се категорично на тази ерес. Според неговото лично мнение икуменистите били лишени от благодат, но това становище не станало официално поради съпротивата на архиеп. Антоний Женевски. Все пак, митр. Филарет успял да утвърди своята позиция чрез 1) преустановяване на общението и съслуженията с клирици от икуменическите църкви, 2) влизане в пълно общение с ИПХ Гърция и 3) провъзгласяване на анатемата против икуменизма (1983 г.). Така РПЗЦ и ИПХ Гърция имали еднакво отношение спрямо новокалендарците и икуменистите.
1966 г. / Представя се в Господа св. Йоан Максимович – един от стълбовете на РПЗЦ и от най-великите чудотворци на 20 век. Години по-късно, неговите мощи били намерени напълно нетленни.
1969 г. / Синодът на РПЗЦ възстановява йерархията на ИПХ Гърция, като официално признава истинността на хиротонията на епископ Акакий (Папас старши) и другите гръцки старокалендарни архиереи, последователи на архиеп. Хризостом Флорински.
Следва текста от решението на Синода на РПЗЦ:
„Архиерейският Синод на РПЗЦ, 18/31 декемри 1969 г.
до
Негово Блаженство Авксентий, Архиепископ на ИПХ в Гърция
Ваше Блаженство,
Братското послание от Ваше Блаженство от 25 ноември 1969 г., бе прочетено днес на заседанието на Архиерейския Синод.
От началото на своята история Православната Църква преживява много изкушения, особено силни в това лукаво време и затова е необходимо единство между тези, които са истински предани на Отеческата вяра.
С такива чувства, искаме да Ви информираме, че Архиерейският Синод на РПЗЦ признава истинността на архиерейската хиротония на Вашия предшественик, приснопаметния архиепископ Акакий (Папас старши), и на следващите ръкоположения на епископи във Вашата Света Църква.
Във връзка с това, като отчитаме и различни други обстоятелства, нашият Архиерейски Синод счита Вашите йерарси за братя в Христа, които се намират в пълно общение с нас.
Божието благословение да бъде върху целия клир и миряни от Вашата Църква, особено в настъпващите дни на Рождеството в плът на нашия Господ и Спасител Иисус Христос”.
Сближаването на РПЗЦ с гръцките старокалендарци вървяло успоредно с изостряне на отношенията спрямо „официалните църкви”. Впоследствие митрополит Филарет се обърнал и към друг водач на икуменическото движение, американският архиепископ Яков. Отстъпниците - „православните икуменисти”, отново не се опомнили и икуменическото движение продължило да пуска корени.
Със скръб светител Филарет гледал отпадането на някогашните Православни Църкви от истинската вяра. Трите посланията, написани през 1969 г., 1972 г. и 1975 г., с които се обърнал към всички архиереи на Православните Църкви, той така и нарекъл – „Скръбни послания”.
В началото владика Филарет се надявал, че някой от епископите на „светското православие” ще чуе неговите слова, затова и в своите послания се обръщал към тях, като към истински Архипастири на Църквата. Освен това, опитите за съветване се основавали и на апостолската заповед: „Страни от еретик, след като го посъветваш веднъж и дваж, знаейки, че такъв човек се е извратил и греши, като сам осъжда себе си” (Тит. 3:10-11). Преди изричането на анатемата против отстъпниците, било необходимо да се опита всичко, за да се отвърнат те от заблудата. Но уви, до обръщение не се стигнало и икуменистическата заблуда продължила да се разпространява. Владиката се обръщал не само към епископите, но и към паството, опитвайки се да обясни опасността от новата ерес.
Колкото повече време минавало, ставало все по-ясно, че православните не могат да имат никакво общение с нито една от „църквите на светското православие”, а още повече – че не могат да пребивават в тях. В началото на 80-те години се преминало от междухристиянски към междурелигиозен икуменизъм.
1982 г. / За разлика от отстъпленските „официални православни църкви”, митрополит Филарет искал да засили движението на истинските православни християни по целия свят. Така след смъртта на катакомбния архиепископ Антоний (Галинско-Михайловски), светител Филарет приел под своя омофор четиринадесет йеромонаха от Катакомбната Църква, които останали без архипастирски грижи. По инициатива на светител Филарет била възстановена йерархията на Руската Катакомбна Църква.
1983 г. / Проведено е Ванкувърското Общо Събрание на „Световния съвет на църквите” (ССЦ), където се разразил най-големият скандал. На него присъствали представители на всички съществуващи религии, като тяхната работа започнала с езически ритуал, който извършили местните индианци. „Православните йерарси” участвали тук в религиозни церемонии, заедно с представителите на всички световни религии.
През същата година, Архиерейският Събор на РПЗЦ провъзгласил АНАТЕМА на икуменизма:
„На тези, които нападат Христовата Църква и учат, че тя се е разделила на клонове, които се различават по своето учение и живот, и твърдят, че Църквата не съществува като видима, но от разклоненията, разколите и иноверията тя предстои да се съедини в едно тяло; и на тези, които не различават истинското свещенство и Светите Тайнства на Църквата от еретическите, но учат, че кръщението и евхаристията на еретиците са достатъчни за спасението; и на тези, които имат общение със споменатите еретици, или ги подпомагат, или защищават тяхната нова ерес на икуменизма, представяйки я като израз на братска любов и път за единение на разделените християни: АНАТЕМА“.
С провъзгласяването на Анатемата срещу всеерестта на икуменизма, РПЗЦ изпълнила своята историческа мисия.
3. Нетленните мощи - изобличение за всички новокалендарци и икуменисти.
Изповедникът на Православието, защитникът на Христовата Църква от ереста на ересите, митрополит Филарет, се представил в Господа на 8/21 ноември 1985 г., в деня на Божия Архистратиг Михайл – борецът против първата ерес от създаването на света, вследствие на която част от ангелите отпаднали от Божията благодат и се превърнали в демони.
На 28 октомври / 10 ноември 1998 г., мощите на владика Филарет били намерени нетленни.
С това чудо се показа, че той е свети Божии угодник и по този начин се изобличават всички ония (икуменисти, новокалендарци и пр.), които го смятали за „лош митрополит”, екстремист и фанатик.
Словата на св. Теофан Затворник, изречени за св. Димитрий Ростовски, спокойно могат да се отнесат и за св. Филарет: „Прославяйки неговите мощи с нетление, Бог сякаш говори на тях (разколниците): ето, погледнете, той ви изобличаваше вас, и Аз го прославям с нетление на мощите, именно затова, за да видите вие и с очите си, че той е говорил истина. Всичко това вие, православните си припомняйте често, и с това утвърждавайте своята вяра, а разколниците изобличавайте” (Св. Теофан Затворник – „За светото Православие с предпазване да не грешим към него”, София, 1999 г.).
Църквата на Истинските Православни Християни (ИПХ) в Гърция – Синод на архиепископ Хризостом Флорински (понастоящем архиепископ Калиник Атински и на цяла Гърция), е директно свързана чрез апостолско приемство с РПЗЦ, тъй като през 1969 г. РПЗЦ възстановява нейната йерархия. От всички съществуващи Синоди в Гърция, само този Синод има Православна еклезиология и легитимен каноничен статус. Останалите имат съмнителна еклезиология и неканоничен статус.
След блажената кончина на светител Филарет през 1985 г., проикуменическите архиереи на РПЗЦ поели курс към сближаване със „светското икуменическо православие” и по този начин попаднали под собствената си Анатема. Желаейки да запазят вярност към учението на св. Филарет, много чада на Църквата се присъединили към ИПХ Гърция.
През същата 1985 г., се представил в Господа и св. Гликерий Изповедник - борецът за истинската православна вяра в Румъния, който бил в общение с ИПХ Гърция.
5. Настоящият Първойерарх на ИПХ Гърция - Архиепископ Калиник Атински и на цяла Гърция
Първойерархът на ИПХ Гърция, негово Блаженство архиепископ Калиник, е историческа личност на свещената борба на гръцките старокалендарци и един от великите изповедници и борци за чистотата на вярата. Нужно е да се напомни, че архиеп. Калиник, заедно с тогавашния митрополит Калист Коринтски, е участвал в изправлението на хиротонията (хиротесия) на светител Гликерий Изповедник, след което последният се упокоил и Господ го прославил с напълно нетленни, благоуханни и чудотворни мощи.
НАШЕ ЛЮБИМО ПРАВОСЛАВИЕ!
“Никога няма да се отречем от тебе, любимо Православие!
Никога няма да те предадем, благочестие на Отците!
В тебе сме родени, в тебе живеем и в тебе ще умрем!
Ако времената го изискват и хиляда пъти ще умрем за тебе!”
Защото „Нашата Православна вяра – тя е нашето богатство,
тя е слава, тя е род, тя е венец, тя е похвала.“
Йосиф Вриений (1350-1436),
учител на св. Марк Ефески, защитник на безмълвниците, противник на каквото и да било сближаване със Запада
и очакване на помощ от него
Байдън, алармира за 'КЛИМАТ ДЕЙнДЖЪР'..
Св. Методий Славянобългарски
